Выбрать главу

Деканът се разплу в усмивка:

— Това е! Точно това имам предвид. Така че помислете, млади хора. Останалите седмици ще преминат много по-бързо, ако се появят сцени на ревност и обиди на любовна основа. Е… да продължим с хвалебствията! Сега всички вие ще възхвалявате мен. Който ме похвали най-добре, ще получи… — Еам се замисли. — Не, изпитът е твърде много. Ще получи моето бойно ветрило с отделяща се ръкохватка!

Учениците се втурнаха към декана — бойното ветрило на Еам, изработено от тънки, остри като бръснач пластинки от слонова кост, беше обект на всеобщо възхищение.

2

Още две седмици тренировки отлетяха почти неусетно. О, разбира се, те бяха изпълнени с много интересни събития и вълнуващи приключения! Много би могло да се говори за дългата и старателна работа в лабораторията, където бъдещите асасини се научиха да правят отрова от всяко подръчно средство. За това как Дерик се натрови с отвара от бодлива круша, а учителя Абв и декан Еам го лекуваха. За турнира по бой с метли, където, за всеобща изненада, спечели Тиана — момчетата прекалено се бяха увлекли да се удрят един друг и не очакваха стремителната й атака. За избора на бойни метли — Трикс се сдоби с метла, изработена от клен и орехови пръчки с оплетка от лози, традиционен модел с малка смъртоносна сила, но гъвкава и лека, Дерик — с неговата любима, изработена от бамбук, смокиня и хибискус, с повишена прободност и здравина, и Тиана — с направена от желязно дърво и с оплетка от лиани и клонки ракитник, рядък, както каза деканът, избор за момиче — тежка и агресивна. И колко интересно отпразнуваха годишнината от откриването на школата! И как нощем, за радост на учителя Абв, учениците се развихряха в коридорите, слагаха в леглото на другия тръни или сърбящ прах, вмъкваха се в отдавна забравени тайни стаи и мрачни подземия, претъпкани с картини, скулптури и прочие ценности на асасините.

Да, това бяха наистина интересни седмици! За тях може да се напише отделна книга. Каква ти книга — цели седем книги, и то без самоучителя за бой с метли! Но това би била съвсем различна история…

И ето че дойде тържествения ден — учителят Абв и декан Еам обявиха на учениците, че днес ще се проведе финалният им изпит. Това се случи съвсем небрежно, в огромната празна столова.

— Научих ви на всичко, което знам — каза учителят Абв на закуска (листо от салата и кактус на скара). — Останалото ви научи нашият уважаван декан Еам.

— Но защо тогава в преданията се казва, че в школата на асасините се учат от ранна детска възраст чак до пълнолетие? — подозрително попита Трикс.

— Може би сте загубили много от вашите знания? — доста дръзко предположи Дерик.

Абв и Еам се спогледаха.

— Съвсем не! — строго каза Еам. — Цялата работа е в това, че преди кандидат-асасините бяха много по-малко талантливи.

Учениците се спогледаха гордо — но и със съмнение.

— Нима чак толкова? — попита Тиана. — И това, което те са минавали за години, ние сме го научили за броени дни?

— Представете си невежи деца, които не могат да четат и пишат, които си нямат понятие за живота извън школата — поясни Абв. — Да, само обучението им да ядат с нож и вилица продължаваше не по-малко от година!

— А добрият асасин обича и цени своята вилица — подкрепи го Еам. — Един удар — четири дупки! Не е толкова впечатляваща като метлата, но също е добре!

— Правилно титулуване на особи с благороден произход — едногодишен курс — започна да свива пръсти Абв. — Да не си човъркаш носа с пръст — един семестър, при това много в крайна сметка трябваше да бъдат изгонени.

— Песни и танци на народите по света — две години! — тържествено каза Еам.

— Всичко това е необходимо на асасина, за да се окаже близо до своите жертви и да нанесе смъртоносния удар — завърши Абв. — Вие, като хора с благородно потекло, по принцип си го знаете всичко това много добре. А как да убиеш врага — това е лесно да се научи и за няколко седмици.

— Тук е важна общата идея, а тя е проста — с усмивка поясни Еам. — Врагът трябва да бъде ударен силно, удушен здраво, промушен дълбоко или принуден да изяде такава гадост, след която вече да не му се живее!

— В чест на дипломирането ви даваме пояси на асасини втори дан — каза Абв и извади три яркочервени пояса. — Лично ги кроих и ших през цялата последна седмица. Всъщност се канех да ви дам трети дан, но молците бяха изяли всичкия кафяв плат… Затова реших, че мога да ви дам и втори дан. В чест на възобновяването на редовното обучение след дълго прекъсване!