Выбрать главу

Младежите тържествено взеха червените колани от ръцете му и щастливо се усмихнаха.

— Клетвата! — напомни Еам.

Всички тържествено произнесоха древната клетва на асасините. Трикс също я произнесе със звънлив от вълнение глас:

— Аз, Трикс Соийе, встъпвайки в редиците на Световната организация на асасините, наречена на учителя Абв, пред лицето на своите другари тържествено обещавам: горещо да обичам моята школа. Да живея, убивам и умра, както завеща великия Абв, както ни учи Съветът на асасините. Свято да спазвам Законите на асасините.

После всички в хор изброиха законите на асасините:

— Асасинът е предан на Школата, Учителя и Изкуството.

— Асасинът се готви да стане мъртъв асасин.

— Асасинът се равнява с героите на асасините, живите и мъртвите.

— Асасинът завижда на богатите асасини и сам се готви да забогатее.

— Асасинът е най-добрият в ученето, труда и бягането с препятствия.

— Асасинът е честен и верен труженик, винаги смело работещ за достойни пари.

— Асасинът е другар и приятел на друг асасин, ако това не пречи на работата.

— Асасинът е приятел на аристократите и богатите хора от всички страни.

Разбира се, Трикс малко го смущаваха две обстоятелства: готовността на асасина да умре и задължението да работи за пари. За един благородник като цяло е лошо да работи за пари. Трябва да се работи за удоволствие, за слава, за справедливост, за краля, в края на краищата!

Но нямаше какво да направи. Щом като заради спасението на другарите си и кралството трябваше да стане асасин, ще трябва и честно да спазва всички правила.

— Това е всичко — с облекчение каза учителят Абв. — Сега сте свободни да отидете където си искате и да се занимавате с каквото си искате. Но помнете — една десета от всичко, което спечелите като асасини, сте длъжни да дадете на Школата!

— В противен случай — подчерта Еам, — имаме дълги ръце!

— Ние искаме да убием Прозрачния бог! — смело заяви Трикс. — Само не съм сигурен дали това ще ни донесе пари…

— Няма нищо — отговори Абв, след като помисли. — Ще се помни като велик подвиг. Отначало асасинът трябва да работи за авторитет, чак после авторитетът започва да работи за него.

— Вие няма ли да ни помогнете? — попита Тиана.

— Аз и така вече направих всичко възможно, момче… — разсеяно отвърна Абв. — Вие получихте образование, костюми, пояси, бойни метли и прочие приспособления.

— Имаме само една седмица, за да стигнем до Алхазаб, да спечелим доверието му и да го унищожим — поясни Трикс. — Поне малко помощ с транспорта…

Абв и Еам се спогледаха.

— Ами… ще погледна в специалния килер — неохотно каза деканът.

Уви!

В килера наистина се намериха три симпатични летящи килимчета, бродирани със сложни шарки. Когато Еам ги изтръска, изкарвайки облак прах от всяко, и прошепна няколко вълшебни думи, килимчетата послушно се издигнаха и увиснаха във въздуха. Трикс направо се разтрепери от радост, че ще лети на истинско летящо килимче. Но още щом стъпи на килимчето, прогнилите нишки с пукот се скъсаха и той падна през килима, който се беше разделил на две половинки, и болезнено се удари в камъните. Оказа се, че и другите килимчета не са в по-добро състояние. Това на Дерик беше готово да лети само в една посока, при това не в нужната, а килимчето на Тиана, въпреки че набираше височина доста стремително, не успя само да се придвижи встрани.

— Проклети молци! — изруга Абв. — Макар че последното килимче ще го сложа до астрономическата кула, ще го ползвам да се качвам нагоре и надолу при спокойно време…

Той отново влезе в килера и няколко минути по-късно се върна, тъжно разглеждайки три дълги пръчки.

— Това бяха метли — обясни той. — Специални метли! Не само бойни, но и транспортни!

— Молци? — ужаси се Трикс.

— Плъхове! — с болка в гласа отговори Абв. — Изяли са всички орехови клонки, а именно те бяха омагьосаните…

Еам се подсмихна и предложи:

— Може би ще успея да омагьосам бойните метли на нашите млади асасини…

Известно време стоя до метлите, разперил ръце, като шепнеше нещо и пулеше очи. Внезапно синьо сияние обгърна метлите, те тихо зажужаха и, вибрирайки леко, се издигнаха във въздуха.