— Моля! — гордо каза Еам.
Младите асасини внимателно се настаниха на метлите. Усещанията бяха странни. Тънката вибрираща пръчка не беше нещото, на което е удобно да се седи.
— Сигурни ли сте, че на това нещо са се придвижвали? — тревожно попита Дерик.
— Не съм го виждал лично — призна Абв. — Но според преданията — да, и още как!
— Поне седло да имаше… — въздъхна Тиана.
— И стремена — подкрепи я Дерик.
— Не се полага — поклати глава Абв. — Според легендите на метла се лети без никакви приспособения… Ей, момче! Седенето на метла странично с увесени крака е позволено само да момичетата-асасини!
Тиана погледна умолително към Еам.
Деканът се наведе към ухото на учителя на Абв и нещо прошепна.
— Наистина ли? — изчервявайки се, възкликна деканът. — Е, да, да… май ми казаха…
Еам обясни накратко как да управляват метлите. Нямаше нищо особено сложно — накланяш върха на метлата надолу — започваш да се снишаваш, издърпаш го към себе си — издигаш се, за завой трябваше леко да се наклониш, а за да регулираш скоростта — плъзгаш ръка по нея. Плъзгане напред — скоростта се увеличава, плъзгане назад — намаля.
— На добър път! — възкликна учителят Абв, когато метлите се извиха над школата. — Кажете на всички, че школата „Дебнещата пепелянка“ отново приема ученици! Хареса ми… толкова се привързах към вас…
Извади носна кърпа и избърса появилите се сълзи. А декан Еам неочаквано се приближи до Трикс и приятелски го потупа по рамото.
— Напред! — възкликна смутеният от такова неочаквано дружелюбие Трикс.
И метлите полетяха на северозапад.
Да летиш, разбира се, е увлекателно и вълнуващо. На всички им беше малко страшно, но Трикс и Дерик не го показваха, за да не се изложат пред Тиана, а тя от своя страна не искаше да отстъпва на момчетата. Да се балансира върху метла беше странно, а и неудобно за контролиране, особено при ускоряване и забавяне. Но скоро всички някак посвикнаха и полетяха един до друг, сякаш са трима луди алхимици, които най-накрая са осъществили вековната мечта на своята лаборатория — да създадат летателни апарати, по-тежки от въздуха. Не успяваха да развият кой знае каква скорост — вятърът биеше твърде силно в очите и се опитваше да ги изхвърли от метлите. Така че летяха със скоростта на препускащ в галоп кон, а за височината, без да се уговарят, избраха умерена — колкото три-четири етажна сграда.
Като се стараеха да се държат един с друг сухо, но учтиво, Трикс и Дерик известно време обсъждаха възможността за използването на метлите в битка. Накрая се съгласиха, че потенциалът е нисък — човек на метла лесно ще бъде свален от стрелци, а още по-лесно — от магьосници. Биха могли да ги използват алхимиците с техните празнични фойерверки, като пускат пред атакуващия враг леки хартиени сфери, пълни с горящ въздух. Но ако в битката участва дори един дракон, човекът с метла няма да има никакъв шанс.
Затова пък на Тиана й хрумна доста по-добра идея — млади момичета и момчета на метли биха могли да се включат като куриери. Да доставят бързо (но и скъпо, разбира се) писма и малки пратки, да осигуряват помощ на старите и слабите, да разнасят новини от град на град…
— Всичко опира до метлите! — отговори Трикс. — В старите времена те са били доста разпространени и вече са използвани всички възможни магии за създаването им.
— Но нали Еам успя някак да омагьоса нашите метли!
Трикс сви рамене.
— Еам е велик магьосник. Макар и много странен… има в него някаква тайна…
Черните скали, върху които се извисяваше школата, отдавна бяха изчезнали в далечината. Сега под метлите се простираше пустинята — безкрайни хълмове и дюни, пясък жълт и пясък бял, от време на време — хилави храсти, успели да достигнат до водата с корените си. На истински оазиси засега не се натъкваха.
Да седиш на метлата ставаше все по-трудно. Трикс вече беше готов да махне с ръка на условностите и да седне „по дамски“, като провеси крака от едната страна на метлата. Но Тиана също постоянно се въртеше, докато накрая не изписка и едва не падна от метлата.
— Стига, достатъчно! — не издържа Трикс. — Не знам кой идиот е измислил летенето на метла, но така ще се убием! С камила щеше да е по-добре… така щях да я омагьосам, че щеше да се понесе като стрела!
Нито Дерик, нито Тиана възразиха. Всички внимателно се приземиха и облекчено се свлякоха на земята.