— Повече няма да полетя на метла! — твърдо каза Тиана. — Никога няма да полетя! По-добре на кон, по-добре пеша! По-добре пълзешком! Само не и на метла!
Никой не възрази.
— Трябва да измислим друго средство за придвижване — каза Трикс.
— И как да го направим? — изсумтя Дерик.
— Аз съм магьосник! Ще измагьосам нещо. Само че… — въздъхна Трикс. — Трябва да е необичайно. Защото всички обичайни средства за придвижване магьосниците вече са ги създавали многократно и тази магия се е изхабила.
— И трябва да го измислиш по-бързо — притеснено каза Тиана. — Много е горещо…
Слънцето наистина изгаряше все повече и повече.
— Механичен кон? — предложи Дерик.
— Имало е…
— Кон от пясък?
— Вече опитах — въздъхна Трикс, без да уточнява.
— От кости? От пръчки?
Трикс поклати глава.
— Нещо необичайно! Имало е коне, бикове, магарета… гигантски подскачащи скакалци… Всичко вече го е имало. А и тук няма никакви пръчки, с изключение на метлите. Колкото до кости… тук са само нашите.
— А фургон? — плахо попита Тиана.
— Да, самоходен — кимна Трикс. — И това го е имало. А и от какво да го направя? Пясъкът се разпада!
— Е, ако се замислиш, в пясъка сигурно също има желязо… — каза Тиана. — Просто е по-малко. А под пясъка има някаква глина…
— Дори да седяхме над мина с желязна руда — Трикс разпери ръце. — Знаеш ли колко магьосници са правили самоходни фургони? Тази магия е изчерпана!
— Но те са създавали фургони, движещи се със силата на магията — каза Тиана. — А ако ти само го направиш с магия, а после той се придвижва по естествен начин?
Трикс се замисли. По принцип нещо, сътворено с магия, спокойно може да бъде задвижвано от нещо друго. Всеизвестен е случаят, когато добрата фея (тук той си спомни за Аннет и въздъхна) съжалила бедно момиче-прислужничка и й направила рокля от парцал за бърсане на пода и разкошна карета от тиква, в която впрегнала превърнати в коне мишки. Благодарение на тази проста магия девойката успяла да проникне на благотворителен новогодишен бал, там очаровала принца и почти се оженила за него — но кралят категорично се противопоставил на неравностойния брак. След сериозен разговор с краля прислужницата се съгласила да се задоволи с крайпътна кръчма и пет златни монети годишна помощ, а и принцът, когато малко се поопомнил, станал много послушен и примерен син. Като цяло всичко завършило добре…
— Тук нямаме мишки, за да ги превърнем в коне или камили. Въобще никакво живо същество няма.
— А ако фургона се задвижва от вятър?
Трикс наплюнчи пръста си и го вдигна нагоре. Вятърът беше слаб и не попътен.
— Трябва да мислим по-смело — неочаквано се обади Дерик. — Какво друго може да задвижи фургона? Каква стихия, освен вятъра?
— Вода тук няма — въздъхна Трикс. — А земята по своята същност е неподвижна…
— Огън?
— А какво ще горим?
— В пустинята е пълно с черно масло — подсказа Дерик. — Докато пътувах към школата, няколко пъти видях цели полета, където то извираше от земята. Водачът ми каза, че гори много добре. Използват го дори в лампите… само саждите са много.
Трикс взе метлата и като избра по-равен участък в пустинята, започна да чертае схема.
— Добре, да предположим… Ето тук ни е фургона. Железен. На четири колела…
— Колелата ще затънат в пясъка — отбеляза Дерик.
— Ще ги направим по-широки.
— И седалки… — подсказа Тиана. — Да не стърчим прави…
— А отгоре тента — допълни Дерик и избърса потта си. — Сега основното — как ще ни движи огънят?
— Ракетите летят с огън — замислено каза Трикс. — Ако между колелата закрепим голяма ракета, в която да гори черно масло…
— Прекалено сложно е — измърмори Дерик. — А ако го направим по-просто? Нека маслото да гори в здрав железен съд. А димът от горенето да натиска лост, който да бута колелата…
— Но как този лост ще натиска колелата? — изненада се Трикс.
— Ето, виж…
Момчетата ентусиазирано започнаха да чертаят в пясъка. До Тиана достигаше:
— Две кутии с лостове! Не, четири!
— Нека са осем!
— Добре, осем… А тук са предавките, като в часовниците, но по-големи…