Той спря колата в сянката на древните стени. Помисли и завъртя магическия ключ.
— Какво правиш? — изненада се Тиана.
— Джинът — кратко отвърна Трикс.
Тиана се намръщи. После се усмихна.
— Някой ми дължи три желания — каза тя.
Дълго време търсиха мястото, където след седмица щяха да намерят джина. Дерик не можеше да помогне, а Тиана и Трикс постоянно спореха. Но в крайна сметка се съгласиха, че е някъде тук.
— Няма нищо по-лошо от това да обидиш магьосник — мрачно каза Трикс и протегна ръка. — И дори могъщият джин трябва да помисли с главата си, преди да мами магьосника Трикс Соийе! Нека се яви от дълбините на пясъка вълшебния съд, в който живее коварният джин Китап!
Пясъкът се раздвижи и стара медна лампа скочи в ръката на Трикс. Дерик отстъпи крачка, изчерви се, стисна по-силно метлата и отново пристъпи напред.
— Е, пази се… — ухили се Трикс и небрежно потърка лампата.
Изви се гъст бял дим. От него пристъпи усмихнат младеж в бели панталони и шарена риза.
— Слушам и се подчинявам, мой нови госпо… — започна той. И тогава очите му се разшириха и той изкрещя: — А, не! Само не това! Ти си Трикс Соийе! Вече изпълних твоите желания!
— Все още не си ги изпълнявал! — възмути се Трикс. — Аз ще те намеря след седмица!
— След шест дни, между другото! — озъби се Китап. — Какво правиш тук? Хората не могат да пътуват във времето!
— Но драконите могат — злорадо каза Трикс. — И джиновете, предполагам?
— Всъщност нас, джиновете, времето изобщо не ни вълнува! — гордо отговори Китап. — За нас дали е минало или бъдеще няма значение, ние си живеем в свое собствено време.
— Три желания — напомни Трикс. — Ти си длъжен да изпълниш трите ми желания.
— Не! Вече ги изпълних! По-точно скоро ще ги изпълня!
— Но нали още не си ги изпълнил? — настоя Трикс.
— Това е труден случай — с въздишка се съгласи Китап. — Ще подадеш ли жалба в съвета на джиновете?
— А колко време ще чакаме отговор? — веднага уточни Трикс.
— Не много… около пет минути по наше време… — Трикс чакаше. Китап сведе очи: — Седмица или две, по вашето.
— Тогава вече няма да е важно.
— Такъв е и замисъла — потвърди Китап.
— Добре, стига сте спорили — Тиана пристъпи напред и взе лампата. — Моите желания действат ли?
— Да… — Китап хитро се ухили. — Какво желаеш, прекрасна госпожо? Имам прекрасна бална рокля от бяла коприна, ушита с розови диаманти и розови перли, точно твоят размер…
— Сам си носи твоята рокля!
— Това ли е заповедта? — изкрещя стреснатият Китап.
— Засега не — замислено отвърна Тиана. — Но ако пак започнеш да се измяташ и да мамиш, ще ходиш в копринена рокля до края на времето!
Китап избърса потта от челото си и заговори с доста по-малко арогантен тон:
— Хора, ама влезте ми в положението! Аз съм обикновен джин. От добро семейство, учителите ме хвалят… Но ние имаме определени правила, някои ограничения… Не мога да не се опитам да ви заблудя. Това си е правило!
— Бяла рокля с розови перли — замислено каза Тиана. — Чудя се дали розовото ще си отива с цвета на очите ти?
— Няма да стане! — възмути се джинът. — Просто абсолютно няма да стане! Госпожо и повелителко, та мен ще ме подиграват хиляди години!
— Тогава ще изпълниш нашите желания честно и като положиш максимални усилия — заяви Тиана. — И не си мисли, че мен е по-лесно да ме измамиш, отколкото момчетата. Всъщност е точно обратното.
— Вече виждам — призна Китап. — Какво искаш?
— Първо, нека да уточним веднъж завинаги — моите думи се считат за желание само ако ги потвърдя с думите „И това е моето желание!“
— Слушам и се подчинявам! — възкликна Китап. — Твоето желание е изпълнено, повелителко! Остават още две!
Трикс от огорчение плесна с ръце. Но Тиана спокойно кимна:
— Добре. Знаех, че ще се хванеш за това. Но вярвам, че за теб е от основно значение да измамиш поне веднъж при изпълнението на желанията. По-добре да ме измамиш в самото начало, отколкото в края.
— А ти не си глупава, госпожице! — възхити се Китап. — Добре. Давам думата си, че ще изпълня честно останалите две желания!
Тиана царствено кимна:
— Ние трябва да разберем природата на силата на Алхазаб, известен като Прозрачния бог, за да можем да го победим! И това…