— Знанието е най-страшното оръжие — промърмори Китап и избърса сълзите си с ръкав. — Много по-страшно от железни войници… или от вашата самоходна кола… Между другото, тя с турбо ли е или само с осем цилиндъра?
— Какво? — изненада се Трикс.
— А, добре, забрави… — Китап извади копринена носна кърпа и изсекна нос в нея. — Ето какво, момчета… Аз на ваше място бих попитал бедния, нещастен, измъчван от грешни въпроси джин — има ли на света създания, също толкова информирани, колкото и джиновете, но лишени от високи морални устои…
— И това ще е желание? — попита Тиана.
— Разбира се. И него ще мога да го изпълня, защото не съдържа в себе си пряко и безусловно желание за всемогъщество.
— Може би няма да попитам, а направо ще помоля да ни пренесеш при това създание?
Китап сви рамене.
— Ако така или иначе ще ходите при него, тогава каква е разликата? Може да поискате да ви пренеса. Искаш да спестиш едно желание, така ли?
— Искам — кимна Тиана.
— Значи все пак розовата рокля? — намигна джинът на Тиана. — За да бъда честен, аз сам я уших. Знаеш ли, има много свободно време между желанията, а аз си падам по кроенето и шиенето…
— Вземи я тази рокля, наистина! — каза Дерик. — Щом толкова настоява. След това поискай да ни пренесе при този, който знае всичко, но не е такъв глупчо… Главното е — не забравяй да вземеш лампата със себе си!
Китап трепна.
— Не бива, Дерик — обади се Трикс.
— Какво не бива? — възмути се Дерик. — Аз също искам да победя Прозрачния бог! Нима три торби със злато ще ни попречат в битката? И някаква армия… от железни войници. Е, и тайната на всемогъществото, разбира се!
— Дерик, това е жестоко — каза Тиана. — И Китап съвсем правилно обясни всичко за всемогъществото…
— Тези джинове просто с никой не искат да делят силата си — засмя се Дерик. — Хайде, опомнете се! Та той не е човек! И дори не е някакъв гаден гном… Просто джин!
Трикс и Тиана се спогледаха. После Тиана попита:
— Трикс, разбираш ли какво ще направя сега?
Трикс въздъхна и каза:
— Да, всичко е правилно, Тиана. Това е единственият изход.
Китап ахна и притисна ръце към лицето си.
— Китап — каза Тиана. — Веднага, с цялата възможна безопасност и предпазливост, телепортирай Дерик в Дахриан, при баща му! И това е моето желание!
— Предателка! — изкрещя Дерик и хвърли бойната си метла.
— Слушам и се подчинявам! — радостно извика Китап и Дерик изчезна.
Настъпи тишина. Китап, сияещ от радост, гледаше Тиана. Трикс също.
— Ти нали искаше да направя точно това? — попита Тиана. — Съжалявам… той съвсем не е толкова лошо момче. Просто детството му е било трудно. И много силно иска власт…
— Да — бавно каза Трикс. — Точно това исках.
Кой знае — може би Трикс наистина искаше нещо друго? И просто не беше разбрал думите на Тиана? Но ние няма да любопитстваме. Понякога е важно не какво човек е мислил, а как е постъпил. Ако да постъпи правилно са му помогнали приятелите — в това също няма нищо лошо.
Въпреки че, разбира се, Трикс най-вероятно правилно беше разбрал Тиана и с болка в сърцето пожертва всемогъществото и едва зародилото се приятелство със своя братовчед, за да спаси хитрия джин и да съхрани съществуващия в света ред. Дори няма съмнение в това!
— Китап — продължи Тиана. — А сега ти заповядвам: с цялата възможна безопасност и предпазливост да телепортираш мен и Трикс при създание, което не ти отстъпва по всезнание, но не е ограничено от никакви морални норми и ограничения! Твоята лампа нека отново се зарови в пясъка на предишното си място. И това…
— Чакай, чакай! — извика Трикс, но беше твърде късно.
— … е моето желание! — довърши Тиана.
— Слушам и се подчинявам, бивша госпожо — каза Китап. И с лека тъга добави: — А сега сбогом завинаги, много добри, много честни и много глупави деца!
3
— Жалко за колата — каза Трикс.
Той и Тиана се оказаха в тясно и дълго дефиле. Тук цареше прохлада и здрач — скалите бяха толкова високи, че слънцето надзърташе тук само по обяд. Тънко ручейче течеше по дъното на дефилето, като весело ромолеше по камъните. Покрай него растяха храсти, сред които Трикс с радост разпозна диви малини и боровинки.