След като се напиха и седнаха до храстите, Трикс и Тиана започнаха да берат узрелите плодове.
— А мен това ме притеснява — призна Тиана. В допълнение към бойните метли, които Китап галантно беше изпратил заедно с тях, те намериха след телепортирането малък, елегантно опакован пакет. В него се оказа роклята — копринена, бродирана с розови перли и розови диаманти.
— Да, вкусът му е трагичен — съгласи се Трикс. — Аз бих избрал черни перли и черни диаманти. Те са и по-скъпи, между другото. Но роклята е красива, само гърбът е прекалено отворен…
— Аз не за това — изсумтя Тиана. — Кажи ми, това подхожда ли на джин — да направи някакъв подарък просто така?
— Е, той все пак се разчувства — предположи Трикс, докато хвърляше шепа боровинки в устата си. — Можехме да го убием. Но не го убихме.
— Тогава защо ни нарече глупави? — попита Тиана. — Значи смята, че сме направили някаква глупост.
— Да се върнем в Сърцето на Ада, да извадим лампата и да го пребием! — каза Трикс. — И колата ще вземем, жал ми е за нея…
— Може би затова ни нарече глупави? Сигурен ли си, че няма да се върнем?
— Не се притеснявай — отговори Трикс. — Сега сме някъде редом до мъдро, всезнаещо същество… — Той се поколеба, въздъхна и добави: — Лишено от всякаква съвест. Това не го формулира много добре.
Тиана не възрази, а направи това, което мъжете много рядко правят в подобна ситуация, а жените — почти никога.
Тя замълча.
След като закусиха с горски плодове и си измиха ръцете в ручея, те тръгнаха надолу по дефилето. Строго погледнато, не знаеха нагоре или надолу да вървят. Но слизането винаги е по-лесно и по-приятно.
— Всъщност — разсъждаваше Трикс, докато вървеше отпред и разтваряше храстите с метлата си, — едно мъдро всезнаещо същество изобщо не може да бъде зло. Колкото е по-висш разумът, толкова по-добро е същество.
— А аз мисля, че умът и добротата изобщо не са свързани помежду си — сви рамене Тиана. — В двореца най-добрата ни прислужница е глупава като пън. Но е добричка. На всеки ще помогне, всеки ще изслуша… А рицарят-маг Гавар, например, е много умен. Но зъл.
— Тоест искаш да кажеш — колкото повече ум, толкова по-лош човек? — възмути се Трикс, смятайки себе си за добър младеж.
— Не, искам да кажа, че това по никакъв начин не е свързано. Добротата не е свързана с ума, нито с цвета на косата, нито с формата на носа. Тя е сама за себе си.
— Добре, ако това умно същество е зло, тогава ще разбере какво е ядосан добър магьосник! — строго каза Трикс.
— А ти как мислиш, що за същество ще е? — попита Тиана.
— Сфинкс! — извика Трикс.
— Може и да е сфинкс, но защо крещиш? — изненада се Тиана. Направи няколко крачки напред и възкликна: — Сфинкс!
— Съвършено вярно твърдение, но защо го повтаряте два пъти? — попита Сфинксът.
Той беше точно такъв, какъвто го описваха в легендите (въпреки че е странно, разбира се, кой би успял да види сфинкс и да го опише, нали във всички легенди посочваха, че никой не остава жив след среща с него). Размерът на Сфинкса беше като на много голям слон или среден по размер дракон. Имаше тяло на лъв, крила на орел и лице на красива (макар и с много голяма уста) жена. Сфинксът седеше клекнал в средата на дефилето, блокирайки го изцяло.
— Кажи, ти ли си това всезнаещо създание, напълно лишено от съвест? — попита Трикс.
— Точно така — отговори Сфинксът (въпреки някои очевидни признаци беше трудно да се отнесе към женския пол). — Знам всичко, което се случва на земята. Не се страхувайте от мен, деца!
— Добре — обеща Трикс. — Но защо не трябва да се страхуваме от теб?
— Защото, когато се уплашите, месото ви придобива неприятен вкус — осведоми ги сфинксът. — Затова бързам да ви успокоя — не ям всички, които срещам, а само онези, които не могат да отговорят правилно на поне един от трите ми въпроса.
— Мисля, че само ни плашиш, Сфинксе! — смело каза Тиана. — Нещо не виждам тук планина от кости!
— Че кой хвърля най-вкусното? — изненада се Сфинксът. — Не, нищо не остава след мен. Изяждам дори броните, нуждая се от желязо за перата.
Сфинксът разпери крила и стоманеното оперение проблесна.
— Тогава е странно, че изобщо пускаш някого — подозрително отбеляза Трикс.
— Кой ти каза, че пускам? Още никой не е успял да отговори на поне един от моите въпроси. Въпросите ги задавам само за да се успокои човекът и да стане по-вкусен.