— Искам да отбележа — каза Трикс умишлено силно, — че аз съм могъщ магьосник.
— Знам, знам — кимна Сфинксът. — И искаш да ти кажа в какво се състои силата на Алхазаб… Работата е там, момче, че аз съм немагическо същество.
— Ти? Немагическо? — не повярва Трикс.
— Абсолютно. Станах такъв заради не най-достойното поведение на моя баща. Той беше алхимик и правеше експерименти с животни. И в резултат на тези чудовищни експерименти се появих аз.
— Ужасно! — възкликна Тиана. — Каква жестокост и безотговорност!
— Благодаря. Но не се притеснявай, аз достойно наказах баща си. Изядох го. Така че, бидейки немагично, но чудовищно същество, аз съм абсолютно нечувствителен към магията. Можеш да ме заливаш с огън, да ме кълцаш с вълшебен меч, да правиш всичко, което искаш — но това мен няма да ме нарани. А отчитайки моя размер, сила и сръчност — обикновените оръжия също няма да ме наранят.
— Имай предвид, че ние сме почетни дракони! — каза Тиана. — И ако нещо се случи с нас… те ще отмъстят.
— О, дракони! — Сфинксът се усмихна. — Отдавна не са летели в моето дефиле. Не харесвам много крила и лапи, но виж опашката… драконовата опашка е един от най-прекрасните деликатеси на света! Особено печена. Аз лично предпочитам да усуча дракона на пръстен и да пъхна собствената му опашка в устата, така че да се опече както трябва, и след това да го ям.
— Пфу! — възкликна Тиана.
— Каква мерзост! — от вълнение Трикс удари с метлата като с тояга и изпод нея се посипаха искри. — Недостойно е за едно разумно същество да яде друго разумно същество!
— Е, да, вие хората предпочитате да се гризете един друг тихомълком — усмихна се Сфинксът. — Да тормозите онези, които са по-слаби, като ги изнудвате. Да презирате онези, които са по-силни, и тайно да им погаждате номера. Аз съм много по-честен. Просто ям всички, на които се натъкна. По-често, разбира се, се натъквам на кози и овце, но хората са не много по-умни от тях и също идват.
— Какъв подлец е този Китап… — прошепна Тиана. — А аз го съжалих…
— Никой не трябва да бъде съжаляван — наставнически каза Сфинксът. — Жалко, че не сте научили този урок по-рано… Е, три загадки?
— Играл съм тази игра — каза Трикс. — Правилата обичайните ли са? Загадки за логика, а не за общи знания, и трябва да има решение…
— Никакви правила — ухили се Сфинксът. — Има само едно правило — аз. И така, първата загадка. Какво обществено устройство е идеално за хората и би устроило всички в държавата?
— Тъй като сме двама — смело заяви Тиана, — ще имаме право да дадем два отговора!
Сфинксът се засмя:
— Добре. Това ще е забавно, разрешавам… И така?
— Мъдра и просветена монархия, в която владетелят се грижи за нуждите на своите поданици и укрепва страната! — каза Тиана.
Трикс се поколеба за момент, опитвайки се да измисли нещо немислимо.
— Предполагам — бавно каза той, — че идеално би било обществено устройство, при което всеки човек има право да изразява своето мнение, а решението се взема колективно, обобщавайки всички мнения и избирайки мнението на мнозинството…
— Ха-ха-ха! — възкликна Сфинксът. — Нито един мъдър монарх няма да може да вникне във всички нужди на всички поданици. Общото мнение никога няма да бъде наистина удовлетворяващо за всички. Но не се притеснявайте, на този въпрос съм чувал какви ли не глупости. Казваха например за общество, в което всеки прави каквото може и получава това, което иска. Други казваха, че ако обществото започне да се управлява от магьосници и прочие мъдреци, хората щели да са щастливи…
— И защо този вариант да е лош? — възпротиви се Трикс.
— Виж мен, момче! — изрева Сфинксът. — Ето ме мен, резултат от научното любопитство на много интелигентен алхимик! Добре ли се е получило?
— И какъв е тогава отговорът? — не издържа Трикс.
— Отговор няма. Нищо не подхожда за вас, хората! Вечно от всичко сте недоволни! Единственото, което би удовлетворило всички, е самотата. А всички заедно нищо няма да ви удовлетвори!
— Не е честно! — протестира Трикс. — Загадката трябва да има отговор!
— Няма никакви правила! — изрева Сфинксът, отвори огромната си уста и ги облъхна с горещ влажен дъх. — Съществуват въпроси без отговор и аз съм в правото си да ги задавам!