— Трябва да получа поне един отговор — заинати се Сфинксът. — Такива са правилата.
— Добре. Искаш да знаеш какъв е смисълът на живота? Смисълът е в това да се живее. Или не си съгласен? — магьосникът отново вдигна ръка.
— Съгласен съм — мрачно отвърна Сфинксът. — Убедихте ме. Ще ви пусна да минете… и ще отговоря на всеки въпрос.
— Къде и от кого Алхазаб е получил своята немислима магическа сила? — попита Трикс.
— На място, известно като Сърцето на Ада — отговори Сфинксът.
— Ах, този мръсник Китап! — ахна Трикс.
— Под тези руини се намира древен подземен град на пустинните гноми — продължи Сфинксът. — Входът към него е скрит в бяла кула. За да се влезе, трябва да се прочете магическото заклинание на тайната врата.
— Нима пустинните гноми още съществуват? — изненада се Лапад. — Счита се, че тяхната цивилизация е била унищожена преди много векове!
— За това нямам представа — с удоволствие отговори Сфинксът. — Знам всичко, което е на земята и под луната. Но под земята — това вече не е в моята компетентност. Знам само, че Алхазаб се изгубил по време на буря, намерил убежище в развалините на кулата и случайно отворил тайната врата. Спуснал се долу, а когато месец по-късно се върнал, вече бил могъщ и непобедим магьосник. Това е всичко! Отговорих на въпроса, сега се махайте! Че все още ми се иска да проверя кое е по-бързо — твоите думи, магьоснико, или моите нокти…
— Благодаря, по-късно ще разберем, когато сме сами — кимна Лапад. Пристъпи към Трикс и Тиана, стисна здраво ръцете им…
… и те се озоваха в камениста пустиня, на ръба на дълбок тесен пролом, прорязващ равнината като черна рана.
— Винаги е полезно първо да се огледаш къде смяташ да се телепортираш — поясни Лапад. — Отначало се телепортирахме тук и чак след като ви видяхме долу със Сфинкса, аз се пренесох при вас и с непоколебимото си спокойствие уплаших чудовището.
— Тиана! — извика слабичко момченце, седнало върху голяма торба с багаж. Скочи и се втурна към принцесата.
— Халанбери! — възкликна Тиана. — Братко!
Те се прегърнаха, след което Халанбери смутено се отдръпна назад.
— Радвам се да ви видя, ваша светлост — официално поздрави той полусестра си. Явно родителите на Трикс не бяха губили време да възпитат малкото незаконородено хлапе. — Трикс! Аз бутнах камъка! Аха!
— Значи това не беше магия? — съобрази Трикс, гледайки към купчината камъни, струпани на ръба на скалата. — Колко се радвам да те видя, Халанбери! — той не устоя и също прегърна момчето, а после разроши косата му. — Браво! Ти ни спаси всички!
— Това Лапад го измисли! — изпъчи се Халанбери. — Аха! Каза, че това същество магията не го лови, но камък, падащ от голяма височина, би бил по-добър от всяка магия…
— Учителю, ти измами Сфинкса? — осъзна Трикс. — Но нали той знае всичко!
— Не бъркай знанието с всезнанието — наставнически каза Лапад. — Сфинксът, бидейки същество, създадено алхимично от различни елементи, може да даде отговор на всеки въпрос. Но първо той този въпрос трябва да го формулира. Ако беше заподозрял, че го мамя… За щастие Сфинксът е много нервно същество, неуверено в себе си, очакващо мръсни номера от живота. И думите ми веднага го убедиха. Предполагам, че с течение на времето ще се усети кое какво…
— Учителю, а може би ще е по-добре да се махаме оттук? — попита Трикс и притеснено погледна към тъмните дълбини на дефилето. — Хайде да се пренесем в Сърцето на Ада и там вече да си говорим…
— Ти готов ли си да ни пренесеш? — поинтересува се Лапад. — Овладя ли телепортацията?
— Не особено — призна Трикс.
— Жалко. А аз не мога да ви пренеса на място, на което никога не съм бил.
— Но нали тук някак успяхте да се телепортирате!
— Телепортирах се при теб — обясни Лапад. — Теб те познавам достатъчно добре. А в Самаршан съм бил един-единствен път, много отдавна, в младостта си, при разкопките на древната столица. Тогава тъкмо овладявах магията и дойдох на изток на разменни начала. Два месеца копахме в пясъка със самаршанските магьосници, но нищо интересно не намерихме, само стари руини…
— Лапад! — потресено възкликна Трикс. — Точно това е Сърцето на Ада!
— Наистина ли? — изненада се Лапад. — Но ние наричахме това място Всемирната… — той погледна Тиана и се спря. — Е, като цяло, това беше съвсем различна част на тялото. Може, разбира се, да опитаме, въпреки че там ужасно не ми харесваше…