— На никого не пречим, живеем си кротко — с обида в гласа възкликна Елин. — Е, някоя овца, някоя камила… торба злато понякога… а принцеса — това пък съвсем рядко, но ти ще видиш тези южни принцеси, това си е абсолютен холестерол!
— Какво? — не разбра Трикс.
— Няма значение — не се впусна в обяснения Елин. — Накратко, проблемът е, че когато се установихме в пустините на Самаршан, сключихме Общ договор с Великия везир. Три пъти на хиляда години всички дракони са длъжни да се подчинят на везира и да застанат на негова страна във война. Първият път беше преди седемстотин години, когато от океана доплаваха медноглавите воини. Вторият път — преди сто и шестдесет години, когато помогнахме да се отблъсне атаката на Маркел Разумния и да се сключи мир с твоето кралство.
— Четох в летописите, че Маркел Разумния спрял войската близо до Дахриан и сключил мир само от добра душа и заради неприязънта си към кръвопролитията! — ахна Трикс.
Драконът само изсумтя.
— А третия път? — попита Трикс.
— Той ще настъпи, когато Алхазаб дойде на власт — каза Елин. — Всички ще тръгнем на война. Нямаме друг избор, дълг на честта е, сам разбираш. Ние ще ви изгорим всички, а вие ще ни убиете всички. И ще остане само Алхазаб с армията си.
— Значи трябва да се направи нещо! — възкликна Трикс. Той много ярко си представи ужасната картина — хиляди дракони, които пикират над градовете и ги обливат с потоци пламъци… летящи срещу драконите стрели и заклинания… а в далечината, в безопасност, свирепите воини на злия Алхазаб чакат своя час.
— Разбира се, че трябва! — съгласи се Елин. — Нали затова реших да повикам Лапад на помощ. Е, не се получи с Лапад — получи се с теб. Така че трябва да измислиш нещо.
2
Последният ден беше най-трудно да се лети. Летяха над пустинята, широките крила на дракона ритмично пореха въздуха. Трикс, разбира се, вече не се криеше в меката козина под люспите — седеше на гърба на Елин и се наслаждаваше на топлия въздух, блъскащ в лицето му. Слънцето, впрочем, грееше прекалено жарко, трябваше да придърпа качулката на главата си.
— Далече ли е още? — попита Трикс, докато гледаше мяркащите се под тях бели руини, полускрити в дюните жълт пясък.
— Казах ти — не е далече!
За известно време Трикс млъкна, но след поредната дюна или поредната самотна руина не издържа и попита:
— А сега?
— По-близо е!
— Защо е толкова пусто тук, Елин?
— Защото това е пустиня!
— Как се живее тук?
— Тук не се живее. По пустинята само се ходи — от оазис до оазис.
Трикс въздъхна. В неговите представи Самаршан беше топла страна, но в същото време зелена, покрита с мистериозни гъсти гори. Пустините би трябвало да са нещо като полянки в гората, но покрити не с трева, а с пясък. В действителност пустинята се оказа подобна на море. Море от сух горещ пясък, с пясъчни вълни-дюни, с редки острови-оазиси и древни руини — останки от забравени корабокрушения…
— Не ти харесва Самаршан — не попита, а заяви драконът.
— Не много! Обичам, когато има дървета. Когато има реки, трева…
Трикс каза това и се натъжи. Приключенията са нещо хубаво, и когато е топло — също е страхотно. Но пустинята му навяваше тъга.
— Не се притеснявай — след кратко забавяне каза драконът. — Тук не е чак толкова лошо. Не си видял как пустинята оживява през пролетта. Как вечер, при залез-слънце, дюните пеят. Как сутрин слънцето обагря дюните в розово. Как през нощта, когато задуха студен вятър, животните излизат от дупките си, как се носят керваните, как разбойниците правят своите набези…
Трикс малко се ободри.
— Виждаш ли тъмното петно отпред? — попита драконът.
— Да.
— Това е Три кладенеца. Оазисът, в който от хиляда години живее семейството ми… — драконът неочаквано въздъхна. — Ох… какво ли ще стане сега…
— Какво? — подозрително попита Трикс.
— Ти не се притеснявай… теб това… Проблемите са си мои. Аз тръгнах за магьосник без разрешение. Това беше изключително моя инициатива.
Нещо в интонацията на дракона не се понрави на Трикс. И дори по-лошо, отколкото да не му се понрави — изглеждаше му познато…
— Казах ти, че драконите вечно нещо премълчават! — прошепна под яката Аннет. — Повярвай на инстинкта ми — чакат ни големи изненади!
Трикс стисна по-здраво магическия жезъл в ръце и се подготви да посрещне всякакви изненади въоръжен.