Облакът пясък се извиси във въздуха, докосна бялата стена — и залепна върху нея в сложна шарка.
— Ето го! — възкликна Лапад, изваждайки лулата от устата си. — Ето! Остатъчната магия на изтритите надписи притегли пясъка към себе си! Хайде, хлапе, дай още прах!
— Аха! — радостно извика Халанбери и затанцува пред стената, обсипвайки я с пясък. Част от надписа обаче се оказа твърде висока за него и Тиана и Трикс трябваше да му се притекат на помощ, загребвайки пясъка с ръце.
Скоро стената се покри със сложни шарки в самаршански стил, изобразяващи голяма двукрила врата и надпис, обрамчен с лозови филизи.
— „Кажи вълшебната дума, приятелю, и влез“! — тържествено прочете Лапад. — Ето я и загадката. Няма вълшебни врати без загадки.
— Колко ми писна от тях! — искрено възкликна Трикс. — Първо драконите, после Сфинкса… а сега и гномите.
— Какво да се прави, това е Изтокът — въздъхна Лапад. — Нека да помислим, приятели! Загадката не би трябвало да е сложна, тази врата се е използвала непрекъснато… Макар че, от друга страна, тя обикновено е била отворена, така че загадката може и да е по-сложна…
— Вълшебната дума… — Трикс се замисли. — Всъщност всички думи са вълшебни. Коя от тях трябва да се каже?
— Светлина! — гръмко извика Лапад. След това я повтори на самаршански, на древносамаршански (Трикс с изненада установи, че знае този диалект — очевидно драконите не се бяха скъпили, когато го обучаваха), а след това и на някакви скърцащи езици, явно гномски.
Нищо не се случи.
— Добро! Зло! Любов! Ненавист! Абракадабра! Тинтири-минтири-бум! Перестройка! — безрезултатно изреждаше Лапад.
— А какво е това „перестройка“? — попита Трикс. — Не, думата я разбирам, но защо това да е вълшебна дума?
— Казват, че някога унищожила огромна и велика страна — сви рамене Лапад. — Има още една такава, тя като цяло погубила половината свят, но се надявах никога да не изричам думи от Книгата на забранените знания… Но май ще трябва… Политкоректност!
Но дори и на тази страшна дума изрисуваната врата не реагира.
— Ще трябва още да се попуши — реши огорченият Лапад.
Но кой знае защо, вместо просто да пуши, той извади манерка от гънките на мантията си, отпи, закашля се и чак след това дръпна от лулата.
— Тук се крие някаква загадка! — обади се Тиана. — Едновременно проста и сложна.
— Така-така-така! — окуражително каза Лапад и погледна одобрително със зачервените си очи момичето.
— Това е нещо като игра на думи. Всички си мислят, че надписът е обръщение към този, който го чете…
— Ама разбира се! — изкрещя Лапад. — Естествено! Кажи вълшебната дума ПРИЯТЕЛЮ и влез!
Той се втурна към стената и извика:
— Приятелю!
После повтори същата дума на двайсет други езици.
Нищо не се случи.
— Греда — тъжно каза Лапад. — Всичко е по-сложно, отколкото си мислихме. Или по-просто. Алхазаб е бил невеж пустинен вожд, който едва е можел да чете и пише. Нямал е никакво понятие от вълшебни думи и заклинания. Но някак е успял да влезе тук…
— Моля те, отвори се! — възкликна Халанбери.
Раздаде се ужасяващо скърцане. Изрисувана в стената врата стана релефна, придоби обем и бавно се отвори навътре. Възхитен от древната магия, Трикс заобиколи стената и погледна от другата страна. Разбира се, там нямаше нищо.
— Е — каза Лапад, гледайки в тъмната дупка. — От устата на най-малкия… най-простата от вълшебните думи — „моля“ — отвори вратата… В чантата ще намерите факли — омагьосани, между другото, горят три дни без прекъсване, малко храна, вода и хигиенни материали.
— Благодаря — каза Тиана с чувство.
— Сложил съм дори огледало и гребен — похвали се Лапад.
Тиана скочи към стария маг и го целуна по бузата.
— Е, добре, добре, недейте с тези нежности… — смутено измърмори Лапад. — Направо ще ми стане срамно, че ви напускам в този тревожен момент.
— Напускате ни? — изненада се Трикс.
— Разбира се. Тук нашите пътища се разделят, защото древният закон е неумолим — ако стар опитен маг се спусне с млади спътници в тайнствено подземие, на него му е съдено да умре там.
— А ако се спуснат само млади спътници?
— Тогава — както дойде — сви рамене Лапад. — Но аз вярвам във вас.
— Поне Халанбери вземете! — помоли Тиана. — Той е още малък и глупав!