— Какво? — възмути се момчето.
— Не, не и не! — твърдо каза Лапад. — Халанбери е вашият ключ и талисман в това приключение. Грижете се за него. И внимателно се вслушвайте във всички негови съвети, дори и да ви се струват нелепи!
Трикс и Тиана изненадано се спогледаха.
— Успех, деца! — тържествено каза Лапад. Разпери ръце — и изчезна.
— Аха! Ще ме слушате за всичко… ай! — Халанбери погледна обидено към сестра си и се потърка по тила. — Защо ме биеш?
— Не се отваряй много! — отвърна Тиана. — Ако Лапад заповяда да те слушаме, това още не означава, че сестра ти няма право да те вкарва в пътя.
Халанбери сърдито изсумтя и пристъпи по-близо до Трикс.
— Е, ще тръгваме ли? — попита Трикс, докато ровеше в торбата. Извади две факли, връчи едната на Тиана, а другата остави за себе си.
— А на мен? — възмути се Халанбери.
— Нека на теб ръцете ти да са свободни за всеки случай — каза Трикс. — Малко ли опасности може да има…
— Аха! Тогава ще ми трябва оръжие! — поиска си Халанбери.
Но категорично отказа бойната метла. Трикс трябваше да му даде ножа си, който беше по-скоро джобно ножче, отколкото боен нож — Халанбери помърмори малко, но накрая се съгласи.
Запалиха факлите и постояха още малко, загледани в спускащите се в мрака каменни стъпала. След което потеглиха.
И веднага щом прекрачиха прага, каменната врата се затвори зад тях.
4
Много е страшно да крачите трима в тъмно древно подземие, където стените и таванът са потънали в мрак, а светлината на двете факли едва разпръсква мрачните сенки. Стръмното стълбище, на което само от едната страна има парапет, докато другата свършва с пропаст, се спуска все по-надолу и по-надолу, към мрачните дълбини на земята. Някъде много далеч капе вода, други звуци няма — може да се чуе единствено уплашеното дишане на приятелите и предпазливите им стъпки. Е, и ехото, разбира се, в подземията винаги има зловещо ехо, от което по гърба пробягва хлад и изглежда сякаш някой се промъква отзад…
Много е страшно да крачите трима в подземие. Непременно ще се намери някой, който ще се страхува повече от другите, ще хване ръцете на приятелите си с потни ръце, ще трепва при всеки звук и, за да потисне страха, непрекъснато ще бърбори, вселявайки ужас в сърцата на останалите двама.
По-страшно е само ако сте двама. Когато се окажете само двама на страшно място и всеки се опитва да изглежда смел, фукайки се пред приятеля си. Говори смели думи и се смее, а ужасът стиска сърцето му с ледена ръка, и ето думите вече замръзват на устните му, потъвате в зловеща тишина и приятелят ти жално изхлипва, губейки и последните остатъци от самообладанието си.
Но най-страшно, разбира се, е когато си сам. Тогава каквото и да правиш — съсредоточено да мълчиш, гледайки пътя, или да ругаеш с мръсни думи, или да пееш весели песни — така или иначе няма да забравиш нито за миг, че си сам и няма кой да ти помогне.
— Хубаво е, че сме трима — каза вървящият отпред Трикс.
— Много е добре, че сме трима, аха — подкрепи го Халанбери. — Просто е прекрасно и изобщо не е страшно, нали? А още по-добре щеше да е, ако бяхме тръгнали цял отряд. Например, ако имахме могъщ мъдър магьосник — като Лапад например, после някой силен рицар с огромен меч, като сър Гламор например, и могъщ варварин като Хорт, а също и свикнал с подземията гном, като Паклус например…
— Паклус не е гном, а четвърт гном! — поправи го Трикс. — Размечта се… остава и елф за помощник да си пожелаеш…
— Аха! С елф ще е страхотно — съгласи се Халанбери. — И с Йен също, той е добър.
— С толкова огромна компания непременно ще се случи беда — каза Тиана.
— А с нас няма да се случи? Наистина? — подкупващо попита Халанбери, стискайки джобното ножче.
Никой не му отговори. Стълбището ставаше все по-стръмно и по-стръмно, стъпалата — все по-изтъркани и по-тесни. Накрая дойде моментът, когато Трикс спря и каза:
— Това е! Не можем да продължим повече, всеки миг може да се плъзнем надолу!
— Тогава да се плъзнем! Като на пързалка! — радостно предложи Халанбери. — Че вече ми омръзна да ходя!
— Какво говориш? — ужаси се Трикс. — Ами ако там долу има бездънна пропаст? Или остри пики и копия? Или просто купчина камъни? Как може да си толкова безотговорен и неразумен?
— Трикс… — замислено каза Тиана. — Помниш ли какво каза Лапад?