— Уау! — възкликна Трикс. В балната рокля Тиана изглеждаше доста по-голяма и по-красива от преди. — Леле…
— Сама ли се преоблече? — изненада се Халанбери. — Обикновено викаш две прислужнички…
— Прислужничките са заради традицията — изсумтя Тиана. — Е, наистина ли е красива?
Трикс закима.
— Затегни ми връзките на гърба — помоли Тиана.
Трикс с омекнали крака пристъпи към принцесата и с треперещи ръце започна да стяга копринените лентички между лопатките. Разбира се, той почти нищо не виждаше в тъмнината (заклинанието за светлина вече се беше разсеяло и светеше само факлата), но парчето гол гръб с размер на длан го развълнува много повече, отколкото би могъл да си представи тийнейджър, живеещ в друг свят — с телевизор, компютър и лъскави списания. Дори това, че Тиана леко трепереше от студа, а гърбът й беше настръхнал, изобщо не намаляше преживяването на младия магьосник.
А най-вече Трикс се притесняваше, че Тиана ще забележи вълнението му.
— Гадни връзки, нали? — съчувствено попита Тиана. — Балните рокли са такива… Честно казано, момчетата имате много по-удобни дрехи. Ако на жените позволяваха, щях да нося панталони. Е, красиви някакви, със скъпоценни камъни, бродерия…
От думите й Трикс малко се успокои и довърши връзките, завързвайки ги за по-сигурно с троен моряшки възел.
— Благодаря — каза Тиана, без да се обръща. — Наистина ли ти хареса роклята?
— Аха — тихо отвърна Трикс и усети как заприличва на Халанбери. — Много ми хареса.
— Прилича на сватбена — каза Тиана. — Баба ми имаше подобна. Аз много приличам на нея, но баба беше по-висока…
— Видях паметника — каза Трикс и веднага се изчерви.
Тиана също се изчерви, но Трикс не видя.
— И косата й беше много дълга и гъста — каза Тиана.
— Да, прекалено! — разпалено каза Трикс. — Изобщо нищо не се вижда, от която й страна да я погледнеш…
Той млъкна и мислено с всички сили се плесна по челото. И тъй като при добрите магьосници дори мислите имат сила, челото леко го заболя.
— Тя беше много загрижена за народа си! — пламенно каза Тиана. — А иначе беше много скромна и добре възпитана… и аз много се гордея с нея!
— Разбира се! — подкрепи я Трикс. — Изобщо не се съмнявам, че ти би направила същото!
Настъпи неловко мълчание.
За щастие в този момент към тях приближи отегчения Халанбери и възкликна:
— Аха! Справихте ли се с роклята? А аз ето какво намерих, аха!
Той тържествено протегна мръсната си длан, върху която под светлината на факлата ярко блестеше монета.
— Самаршански четвърт динар — каза Трикс и едновременно с облекчение и съжаление се отдръпна от Тиана. — Нов, с профила на Абнувас! Сигурно Алхазаб го е загубил преди три години.
— Значи сме на прав път… — каза Тиана, гледайки с леко негодувание Халанбери. — Хм… Лапад беше прав, ти ни даде добър съвет!
— Не съм изненадан, че Лапад е прав… — каза Трикс, връщайки монетата в настоятелно протегнатата ръка. — Къде намери монетата?
— Там! — посочи Халабъри в мрака.
— А защо си ходил там? — обвинително попита Тиана.
— Трябваше — не се впусна в подробности момчето.
— Да вървим — реши Трикс. Изцеждайки (много внимателно) мокрите асасински дрехи на Тиана, той ги прибра в торбата, отлагайки изсушаването им за по-късно. Третата, последна факла, реши засега да не я пали. — Значи се е случило така. Алхазаб, изгубвайки се в пустинята, се скрил от пясъчната буря в старите руини. Вдигнатият от бурята пясък залепнал за вълшебната стена и той е видял надписа. Прочел го… и някак си е отгатнал вълшебната дума.
— А може да е знаел само една вълшебна дума — изсумтя Тиана. — „Моля…“
— После е влязъл, вратата се е затворила зад него, той се спуснал надолу и все по-надолу, в пълен мрак… е, може би си е направил някаква факла, преди да мине през вратата… — размишляваше на глас Трикс. — И когато стълбите се превърнали в пързалка, той махнал с ръка — и казал „да потегляме“…
— Е, едва ли е казал точно това — скептично се обади Тиана.
— Няма значение! Да кажем, че е казал „малка стъпка на един човек — голяма стъпка за цялото човечество“ — вдъхновено каза Трикс. — И се запързалял надолу. Паднал в езерото. Изплувал. Отърсил се и продължил в тъмнината… Какво пък! Ще тръгнем по неговите стъпки! Води ни там, където си намерил монетата, Халанбери!