— Само нека да вървим малко наляво или малко надясно — притеснено каза Халанбери.
Така и направиха. Тръгнаха напред, но малко вляво. Блъснаха се в стената на пещерата. Известно време ругаха Халанбери, защото винаги е по-лесно и по-приятно да се караш на по-малките, отколкото на себе си. После Халанбери се обиди, отстъпи встрани и се натъкна на изгоряла факла и стрелка, нарисувана със сажди върху един камък. Явно Алхазаб не е бил толкова глупав, че да не отбелязва пътя си. Простиха на Халанбери и тръгнаха в посоката, която сочеше стрелката.
И там видяха светлината.
В пещерите светлините могат да бъдат различни. Ако в далечината се вижда мътна жълта светлина — ура, това е изход към повърхността, това е слънчев поздрав към подземните дълбини. Ако премигват две зловещи червени точки — трепери, пътнико, това са очите на ужасно чудовище! Ако примигват две зловещи червени чинии — тогава трепери още повече, защото това са очите на много голямо страшно чудовище! Ако проблясват разноцветни искри, тогава ти е провървяло и си се натъкнал на залежи от скъпоценни камъни, но бъди внимателен — наблизо може да има гноми! Ако срещу теб се движи танцуващият пламък на факли, скрий се и виж кой ги носи. А ако видиш светещ надпис „ИЗХОД“, то най-вероятно ти изобщо не си в пещера.
Светлината, която сега видяха, беше много странна — зеленикавосиня, равномерна, нетрепваща. Трикс веднага си спомни биографията на Гуин Девиан, отчаян авантюрист и мошеник, който в неизследваните изби на кралския замък срещнал светеща с аквамаринова светлина русалка, която плувала в басейн с вода, поддал се на сълзливите й молби, целунал я — след което опашката на русалката паднала, тя се превърнала в красиво момиче и помолила Гуин окончателно да премахне проклятието от нея. За целта трябвало от всеки сандък в кралската хазна да се вземе по една монета, а парите да се похарчат в кръчми или други увеселителни заведения в столицата. Тази история разказал Гуин на краля и неговите придворни, когато стражата го хванала на портата с тежка торба, пълна със златни и сребърни монети. Крал Маркел (Трикс не беше сигурен кой точно) се отнесъл скептично към историята, но развълнуваните от романтичната история благородни дами се примолили на краля да спаси русалката и Гуин бил пуснат в града заедно с торбата пари. Трябва веднага да признаем, че проклятието все пак било свалено — месец по-късно Гуин се върнал при краля с хубавичко момиче, което обявил за разомагьосаната русалка, поискал солидна зестра за нея и заминал на сватбено пътешествие в морето.
Трикс не вярваше напълно в искреността на Девиан. Но във всеки случай светеща русалка в подземие е толкова рядко нещо, че просто не може да се повтори два пъти. Така че Трикс спря и започна да си припомня някое проучващо заклинание.
Тиана също спря. Тя не беше чела историята на Гуин Девиан, тъй като нея се стараеха да не я дават на неомъжени момичета. Затова пък си спомни за един луд алхимик, който помолил регент Хас за финансиране, за да изследва горимите свойства на подземния газ. Според алхимика този газ, ако се пробие дупка в земята, би могъл да се използва за отопление и осветление на градове и, ако е необходимо, за взривяване на врагове. Не се знае коя от перспективите повече привлякла Хас, но той дал пари на алхимика. И алхимикът се заселил в планината в покрайнините на града, наел гноми, които пробили дупка в земята, и построил огромна насмолена бъчва, в която смятал да събира газта. В крайна сметка експериментът завършил с пълен успех — газът изпълнил бъчвата и избухнал с оглушителен гръм, като осветил и дори леко затоплил целия град. Точно такъв синкавозелен пламък видя Тиана от балкона на двореца няколко мига преди в небето над нея да прелетят горящи дъски, псуващи гноми и крещящият алхимик. Споменът не беше от най-приятните и Тиана спря.
Но малкият Халанбери не само не беше чел съмнителни биографии, но и не си спомняше прочутия алхимичен взрив. Затова, когато видя светлината, той радостно изкрещя и се втурна напред, без да реагира на виковете на Тиана и Трикс.
— Русалка! — извика Трикс.
— Газ! — извика към брат си Тиана.
Но той беше прекалено възхитен от проблясването на светлината и продължи да бяга.
Трябваше да го последват без каквато и да е подготовка и разузнаване, подобаващи на предпазливи и здравомислещи пътници.