Трикс побутна Тиана и попита:
— Хей, нали баща му първо беше провалил се менестрел, а после градинар? И никога не е бил рудокопач?
— Неговият баща е моят баща — изсумтя Тиана.
— Ами… аз за приемния. Откъде Халанбери знае толкова много за инструментите?
Тиана разпери ръце.
— Не знам!
Гномите пристъпиха напред и се събраха около Халанбери. Малкият гном кимна и каза:
— По-удобно е, прав си, малки човече. Но опитен гном разбива парчета скала с един лек удар в правилната точка. Така има по-малък риск от счупване на скъпоценностите, скрити в камъка.
— Макар че чукът е полезен в боя — изказа се друг гном. — Ако противникът е много добре брониран, в началото е по-лесно да го зашеметиш с удар или да му натрошиш всички кости, а чак след това да дълбаеш с острието в една точка.
— Не споделям твоята гледна точка, Хру — отговори най-малкият гном. — Добрият воин ще пробие всяка броня.
Явно малкият гном беше водачът на отряда, защото никой не започна да оборва думите му.
— Аха — каза Халанбери. — Ако ще смачкваш — по-добре с чук. Вижте аз какъв чук си имам!
Той измъкна от пояса бойния чук-играчка, който варварина Хорт му подари миналото лято, и с известно притеснение го показа на гномите:
— Малък е, разбира се, аха… Но с него изпратих един витамант на дъното на морето!
— Мога ли да го видя? — попита водачът. Внимателно взе чука, огледа го и кимна: — Добра изработка… за хора. Но на теб скоро ще ти трябва по-голям чук, малък воине. Как се казваш?
— Халанбери. Приятелите понякога ме наричат Аха.
— А аз се казвам Груя — отговори гномът.
— Значи си момиче? — зарадва се Халанбери.
Гномката се подсмихна.
— Благодаря ти, малък воине. Всъщност вече съм пълнолетна, но благодаря за комплимента. Наричай ме Гру, а аз ще те наричам Аха.
Двамата с Халанбери се ръкуваха и гномката дори свали металната си ръкавица. После небрежно попита:
— Тези двамата преследваха ли те? Да ти помогнем ли да се справиш с тях?
— Какво говориш, Гру! — възмутено възкликна Халанбери. — Това е сестра ми — Тиана. Единствена и любима. Но имаме различни майки. А това е Трикс, велик магьосник и… — Халанбери внезапно се смути — мой най-добър приятел. Аха!
— Велик магьосник? — Груя погледна с жив интерес към Трикс. — Това е интересно… това е много интересно.
Гномите започнаха възбудено да си шепнат нещо. Трикс реши, че вече е и негов ред да се включи в разговора:
— Уважаема Груя! Уважаеми гноми!
Брадите се обърнаха в неговата посока.
— Простете, че нахлухме във вашите владения…
— Значи сте нахлули? — намръщи се Груя и пристъпи по-близо. На височина стигаше до рамото на Трикс. — Аха каза, че сте се загубили…
— Е, да, загубихме се… — обърка се Трикс. — Но някак нахлухме… това е една такава фигура на речта. Всъщност се извинявам, че се появихме тук без разрешение.
— Та как бихте го получили, без да дойдете тук? — резонно отговори Груя. — Ние отдавна не поддържаме контакти с повърхността, древният град е разрушен и покрит с пясък, изненадващо е, че входът все още се е запазил.
— Ами… тогава молим за разрешение да ви посетим и се надяваме на вашето гостоприемство… — смутено каза Трикс.
Гномите започнаха да се съвещават. После Груя отново заговори с Трикс:
— Ние сме културен и невойнствен народ. Не се радваме на неканени гости, но няма и да ги прогоним. Добре дошли в единственото в света царство на пустинните гноми!
И те се ръкуваха. После гномите учтиво поздравиха Тиана, която Трикс като добре възпитан младеж им представи. Изглежда Тиана предизвика жив интерес сред гномите (или може би интерес предизвика бродираната бяла рокля), но с нея те се държаха по-сдържано.
— Бяхме тръгнали на риболов — каза Груя. — Но при тази ситуация ще се върнем в града.
— Риболов? В онова езеро ли? — само от учтивост уточни Трикс. — А къде са въдиците ви?
— Въдици? — засмя се Груя. — Няма нищо по-добро от кайло, за да…
Тя рязко спря. Протегна ръка и докосна мократа риза на Трикс.
— Нещо не е наред ли? — попита Трикс.
— Вие сте се гмуркали в езерото?
— Ами… всъщност паднахме в него.
— Явно шумът и светлината са уплашили рибата — замислено каза Груя. — Имали сте късмет.