Трикс погледна острото острие на кайлото, с което гномката се канеше да лови риба в езерото, преглътна и реши да не уточнява нищо.
Пътят до града на гномите не беше кратък, но тунелите, пробити в скалите, бяха широки, чисти и добре осветени. По пътя Груя с охота разказваше за своя народ:
— Ние сме единствените гноми, приспособили се да живеят в пустиня. Основният проблем е пясъкът, защото дори да стигнеш до скална основа, рискът входовете да се срутят си остава. Може да се укрепят с дъски или да се натрупат камъни, но ние, гномите, не обичаме половинчатите мерки. Затова се наложи да се договорим с драконите. Млад дракон е в състояние да се побере в тунел, а пламъкът, издишан от него, стопява пясъка на камък. Разбира се, драконите са известни със своята алчност…
Трикс смътно си спомни, че драконите от своя страна обичаха да се оплакват от алчността на гномите.
— … но в тези недра има достатъчно скъпоценни камъни. Има и руда, и езера от черно масло, и кухини с газ. Хубаво място, честно казано. И спокойно.
— А с какво се храните? Нали вие… — Трикс се поколеба.
— Се скарахме с хората, които живееха тук — призна Груя. — Да, храната ни не е богата, за което предварително се извиняваме на гостите. Но имаме ферми със скокливи мишки, гъбни плантации, подземни езера с риба и октоподи, примки за пясъчни червеи…
Тиана цялата потрепери.
— Разбира се, тъгуваме по нашата далечна родина в северните планини… — продължи Груя. — Там е винаги прохладно, там е любимият ни камък, там са светилищата на нашите предци, там има вкусна и разнообразна храна…
Някой от гномите тъжно въздъхна.
— Но ние свикнахме и с живота в пустинята! — твърдо каза Груя, като хвърли строг поглед към другарите си. — Живеем в безопасност, сити сме, богати, всеки от нас има кристална топка и знаем всичко, което се случва по света.
— Магическа кристална топка? Всеки? — ококори се Трикс. — Но кристалът, подходящ за магия, е толкова рядък, магьосниците го купуват за много пари от… от гноми. Да — той се смути. — Разбрах. Но… извинете въпроса ми, Груя… той не е много учтив…
— Почти всички твои въпроси са неучтиви — спокойно отговори Груя. — Нищо, питай.
— Откъде имате магически топки? Нали вие, гномите, сте лишени от магия! Вие сте нейна противоположност, заклинанията ви действат лошо! Нима… нима сте се научили на магия?
Трикс изведнъж го осени — сигурно точно това е тайната на Алхазаб! Той е попаднал в незнаен подземен град, където живеят гноми, които могат да правят заклинания! И те са го научили на своята магия, която се е оказала по-силна от човешката!
Въпросът му обаче изглежда наистина се оказа много неучтив. Гномите се намръщиха, а Груя дори посегна към дръжката на кайлото си. Но тя веднага се взе в ръце.
— Въпросът ти издава пъргав ум, млади магьоснико. И да, и не.
— Какво „и да, и не“? — не разбра Трикс.
— Отговорът ми е — и да, и не. Ще поговорим за това по-късно. Това ще бъде сериозен разговор.
Трикс не настоя. Той беше достатъчно схватлив младеж, за да съобрази — разговорът беше стигнал до някаква много хлъзгава и опасна тема.
— Кажете ми, а защо светилниците ви са с форма на русалки? — попита той в опит да смени темата. — Чувал съм за светещи русалки, живеещи в подземия, но мислех, че това е измислица…
Груя определено изстена, а пръстите й този път дори се вкопчиха в кайлото — за да го пуснат веднага.
— Ти наистина си умен и наблюдателен и притежаваш огромни знания — каза тя. — Възхитена съм. Но те моля, нека оставим такива сериозни теми за сериозния разговор!
Озадаченият Трикс погледна Тиана. Тя вдигна рамене в недоумение.
— Ами… тогава да поговорим за нещо друго… — започна Трикс. Но нищо не му идваше наум, освен глупави и абсолютно неприлични въпроси от рода на „защо жените-гноми имат брада“ или „и какво, вкусни ли са скокливите мишки?“
— Давай — предпазливо го подкани Груя.
— Все още ми се струва, че на вас ви е скучно да живеете тук — каза накрая Трикс. — Магическото кълбо е чудесно, разбира се… но ще ми се иска и да попътувам, да опитам нещо ново… Сигурно имате някаква велика цел, за да живеете толкова далеч от сънародниците си?
Груя спря като ударена. Спътниците й пристъпиха заплашително и започнаха да изтеглят оръжията си. Но гномката все пак се овладя и извика: