— Чакайте! При нас е дошъл велик, въпреки младата си възраст, магьосник, който се отличава с ум и съобразителност! Трябва да се примирим с този факт и спазвайки присъщото на гномите гостоприемство, да го заведем при съвета на старейшините. Може би появата му е предвестник на нова ера? Може би това е знак?
Гномите се замислиха.
— Нека продължим — помирително продължи Груя. — Но те моля, магьоснико, засега да не говорим за толкова сериозни и щекотливи неща. Хайде да водим нормален светски разговор?
Трикс предпазливо кимна.
— Харесва ли ти брадата ми? — попита Груя. — Всички неомъжени гномки носят брада, това е знак, че не сме обвързани семейно и можем да водим същия независим живот, както мъжете. Когато се омъжа, ще трябва да се лиша от брадата си… това е трудна и неприятна процедура, при която се използва горещ восък и лепкав пластир. Не се страхуваме от болката, но живот без брада, без риск, в семеен кръг… това е толкова скучно!
Всички гноми дружно кимнаха.
— Значи всички вие сте момичета? — изуми се Тиана.
— Може и така да се каже — кимна Груя. — Но вероятно нашите семейни обичаи са ви скучни. Може би да поговорим за кулинария? Някога опитвали ли сте задушени скокливи мишки? Обикновено ги запържваме в сух тиган, сами по себе си те са доста мазни…
Трикс си помисли, че сега просто е длъжен да напише някакъв трактат за гномите, пък дори и малък.
Има три класически описания на гномските градове.
Първото от тях е на Ранс Бейон: мошеник, дуелист, жиголо, бунтовник, менестрел и поет, който, бягайки от стражите, се изгубил в някакво подземие и бил спасен от отряд гноми-миньори.
„Тъй като се бях наслушал достатъчно за мрачността на гномския народ, а и не питаех особена любов към затворени пространства, твърде живо напомнящи на кралските подземия и килии, бях готов за гледка скучна и унила. Представете си моята изненада, когато при излизане от тунела пред мен се откри една толкова огромна пещера, че погледът ми трудно различаваше границите й, и беше осветена толкова ярко, сякаш бяхме на повърхността в хубав слънчев ден! Множество лампи — маслени, газови, алхимични и магически — излъчваха ярка светлина, а изобретателността на гномите беше насочила достатъчно количество от тях към тавана на пещерата, където изкусно бяха подредени искрящи скъпоценни камъни, блестящи огледала и ярки мозайки с изображения на небе, облаци, съзвездия и дракони. Каменните сводове, отразяващи тази светлина, създаваха прекрасна вълнуваща илюзия за открито пространство. Разположеният в пещерата гномски град беше не по-малко чудо. Прекрасните тесни улички, застроени с уютни тухлени къщички, водеха към доста просторни площади, покрити с майсторски подредени павета и украсени с фонтани и цветни лехи. И тези улици изобщо не бяха празни, о, не! Весели и добродушни гноми, облечени в ярки пъстроцветни дрехи и леки декоративни доспехи, сновяха насам-натам, размахвайки халби, пълни с изумителната пенлива напитка. Нямаше и помен от враждебност и предубеденост към мен, чужденеца. Преди да мигна, в едната ми ръка се появи пълна халба, а на другата увисна игриво момиче-гном, много сладка, ако не обръщаш внимание на набитостта й и брадата. Тълпата ни понесе със себе си, местехме се от една кръчма в друга, пеехме песни и танцувахме, пробвахме поне седем бири (мисля, че бяха много повече, но им загубих броя), слушахме гноми-менестрели и гледахме представления на фокусници и акробати. Не се сдържах и изпях няколко мои шеговити балади: «От пиянство умирам под масата» и «Преядох, което не ме радва…», за което бях награден с аплодисменти и няколко целувки. Що се отнася до моята спътница, чиято брада в онзи момент ми се струваше много сладка, тя започна да ми шепне в ухото такива игриви волности, че не бих рискувал да ги кажа на глас…“
С второто описание ощастливил човечеството мистикът и проповедник Вом Иквински, който отишъл при гномите, за да проповядва аскетизъм и здравословен начин на живот.
„Извратената човешка природа ни кара да приписваме на други раси недостатъците, от които страдаме самите ние. Гномите, например, ги обвиняват едновременно в няколко порока — пиянство, разпътство, прекомерна алчност и мрачност. Въоръжен с вярата си и изпълнил сърцето си с търпение, аз бях готов за всякакви изпитания. Но действителността посрами скептицизма ми! Подземният град на гномите се оказа макар и мрачно, но тихо и спокойно място. По чистите, току-що измити улици бавно крачеха семействата на подземните труженици — навъсените брадати лица на главите на семействата излъчваха търпеливо спокойствие; съпругите, противно на клеветите — благовидни и без бради, водеха за ръце своите деца; сладки хлапета с къдрави бради с любопитство и трепет се взираха в мен. Спрях едно семейство и попитах дали биха искали да чуят думите на един недостоен проповедник за правилния начин на живот. Гномите се смутиха и отговориха, че не искат да слушат думи на недостойни. Трябваше да потисна своето самоунижение и да ги убедя, че «недостоен» е просто изразно средство. Скоро на площада около мен се събраха хиляди брадати човечета. Те напълно споделиха отвращението ми към користолюбието и трупането на пари, към силните напитки, към шумните, безсмислени празненства и към безцелните партита. Напускайки обителта на тези прости, чисти по сърце и душа същества, аз благодарих на Създателя — сега като никога бях уверен в правилността на възгледите си за живота и знаех, че оставям след себе си предани съратници, водещи скромен, тих, достоен живот…“