Третото описание е на известния търговец и банкер Оан Феллер, който отишъл при гномите, за да сключи крупна сделка за доставка на зърно и закупуване на доспехи.
„Утрото на третия ден от пътуването. Наближаваме входа на града на гномите. Прочетох мемоарите на Бейон. Изглежда, че за да станеш свой сред гномите, трябва да си пияница и развратник. Какво пък, обичаен професионален риск в работата на търговеца. Сдъвках малко сушен магарешки бодил, за да предпазя черния си дроб, и пийнах отвара от женшен, за да укрепя силите си. Облякох и по-лекомислени дрехи.
Обяд на третия ден от пътуването. Движим се в тунел. Прочетох трактата на Вом Иквински. Много мислих. После облякох скромна сива мантия, свалих пръстените си и изядох един лимон, за да придам на лицето си печално изражение.
Вечерта на третия ден от пътуването. Пристигнахме в гномския град. Навсякъде сноват гноми — сдържани и делови. Улиците са умерено осветени, никакви украси и излишества. Склонен съм да вярвам, че прав е Иквински.
Утрото на четвъртия ден от пътуването. Проведох бизнес среща с ръководителя на ковашката гилдия. Много добре разсъждава. Разговаряхме седем часа, но така и не успях да постигна всичките си условия, наложи се да сключа взаимноизгодна сделка.
Вечерта на четвъртия ден от пътуването. След подписването на документите пихме нелошо бренди, изпушихме по лула и се отправихме на вечеря в клуба на ковачите.
Утрото на петия ден от пътуването. Пътуваме обратно към Столицата. Размишлявам за гномите. Делови хора, които не са чужди на естественото желание умерено да разпуснат след работа. Мисля си за Ранс Бейон и Вом Иквински. Очевидно е, че са лъжливи идиоти…“
Дълги години сред хората, интересуващи се от гноми, се води дискусия чии спомени за гномските градове са по-близо до истината. И трите версии имат значителен брой привърженици. Заслужава да се отбележи и остроумната идея, изказана от един млад магьосник, че и трите версии са верни, просто в тях се говори за различни градове и различни гномски кланове. За съжаление, проучванията не потвърдили тази теория — внимателното сравнение на картите доказало, че и тримата пътешественици са имали предвид един и същи град.
За съжаление никой от учените не се сетил да вземе в ръце календар. В противен случай щеше да се изясни една любопитна подробност — Бейон е попаднал в града на гномите в петък вечер, Иквински — в неделя сутринта, а Феллер — във вторник.
Трикс и приятелите му се оказаха в града на пустинните гноми в четвъртък. Четвъртък е подходящ ден за визита при гномите. Те вече са дошли на себе си от веселия петък и веселата събота, прекарали са в семеен кръг тиха, пълна с разкаяние неделя, преживели са тежкия, труден понеделник, леко са си приповдигнали духа във вторник, зарадвали са се на срядата — в края на краищата вече са преполовили седмицата. В четвъртък гномите мечтаят за петък, традиционно ядат риба, чистят си броните и дори си позволяват да напуснат работа не в девет вечерта, а в осем или дори в седем и половина. Като цяло — хора като хора, само че брадати и дребни.
Фенерите по улиците на гномския град светеха ярко и чисто. Сводът на пещерата беше потънал в мрак, но закрепените по него огледала уютно и загадъчно проблясваха, като обвити в облаци звезди. Разминаващите се с тях гноми ги гледаха с неподправен интерес, но не проявиха открито любопитство, при гномите това се счита за неучтиво. Груя със своя екип явно се наслаждаваше на всеобщото внимание и затова постоянно разговаряше с Трикс и Халанбери (по някаква причина упорито игнорираше Тиана, от което тя все повече и повече се цупеше).