— Това е сградата на градската болница — посочи тя. — При нас, гномите, няма много болести, общо са осем — и още една, за която не е прието да се говори на глас. Това са ревматизъм от влагата, артрит от упоритата работа в шахтите, силикоза от прашния въздух, лошо храносмилане от еднообразната храна, слепота от слабото осветление, мускулна слабост и спазми от липсата на слънчева светлина, страх от затворени пространства и страх от големи открити пространства.
— А онази деветата? — не се сдържа Трикс, гледайки болницата, която наистина не беше много голяма.
Груя се поколеба, но все пак отговори:
— Пърхот в брадата. Много неприятно заболяване.
Останалите гномки видимо се смутиха, една дори се изкикоти, но после всички дружно закимаха в знак на съгласие.
— А ето в тази сграда е Съветът на старейшините — Груя посочи към внушително здание от бял камък, издигнато в съседство с болницата. — Тя е построена специално в близост до болницата, за да могат възрастните мъдреци по-бързо да получат нужната им помощ. Те вече ни чакат.
— Чакат ни? — изненада се Трикс. — Но как са разбрали…
Груя смутено показа мъничка кристална топка, скрита в изящна торбичка, изплетена от тънка сребърна верижка и украсена със скъпоценни камъни.
— Съобщих на старейшините при първата свободна минута. Нито един гном в нашия град не излиза от дома си без вълшебна сфера.
Трикс завистливо погледна гномката. Радион Лапад беше обещал да му подари старата си вълшебна сфера след първата година обучение — ако, разбира се, Трикс много се старае. Сферата работеше на близко разстояние и излъчваше толкова силно магическа енергия, че при работа грееше в ръцете и магът можеше да работи непрекъснато с нея в продължение на не повече от половин час, след което трябваше поне денонощие да се възстановява, в допълнение, кристалът в нея беше от най-ниско качество и поради това изображението беше черно-бяло, а звукът — тих. Но въпреки това Трикс много, много, много мечтаеше да получи истинска вълшебна сфера! Какъв магьосник ще е без вълшебна сфера!
А в града на забравените от всички пустинни гноми, които дори и заклинания да правят не умееха, всички имаха вълшебни сфери! И дори ако градът е разположен над (или под) находища с първокласен кристал, дори гномите да са достигнали безпрецедентен успех в направата на сфери от него — но колко магьосници ще са необходими, за да превърнат парчетата кристал в магически артефакти!
В това явно се криеше загадка — същата, като тази Алхазаб да придобие немислима магическа сила!
Трикс мрачно си помисли, че завинаги е намразил загадките.
— Да вървим — подкани го Груя. — Да не караме старейшините да ни чакат. Че като нищо ще заспят…
При думата „заспят“ Трикс и сам неволно се прозя — за последно беше спал в школата „Дебнещата пепелянка“ и там се събуди рано, както подобава на асасин. А след това следваха пътуването с метли, разговорът с джина, раздялата (много неприятна, честно казано) с братовчеда Дерик, срещата със Сфинкса, появата на Лапад и Халанбери, връщането при руините на древната столица, тайната на каменната врата, слизането в подземията, срещата с отряда на Груя, пътуването до гномския град… Така че според Трикс в момента вече беше утрото на следващия ден след раздялата с Абв и Еам и повече от всичко му се искаше да спи.
Но дългът не му позволяваше да се поддаде на тази слабост. Щом дори малкият Халанбери се държеше, то той, магьосникът, не можеше да показва умора. Какво там казваше Лапад? Героизмът и саможертвата са нещо обичайно за един магьосник!
— Да вървим! — твърдо каза Трикс.
— Само нека първи да върви Аха — смутено каза Груя.
— Защо? — изненада се Трикс.
— За да направи добро впечатление на старейшините, разбира се!
5
Причината някои хора да се харесват на други е тайна, недостъпна нито на магьосниците, нито на мъдреците, нито дори на търговците на пазара в Самаршан (макар че те бяха постигнали значителен успех в изкуството да се харесват — това го знае всеки, отишъл на пазара за шепа стафиди и излязъл оттам с две дини, торба фурми и връзка корени за супа — за стафиди, уви, парите не са стигнали).
Още по-загадъчно е защо едни хора повече се харесват на нехората, а други — много по-малко. Всеки знае например, че елфите се отнасят добре с хора, които присвиват едното си око. И при това елфите нямат никакви глупави поверия от рода на „такива хора носят късмет“. Към глухи, едноръки или обезобразени от едра шарка отношението им изобщо не е такова. А минотаврите, например, много обичат търговците на пипер и всякакви други подправки. Но предпочитанието им е някак оправдано — те твърдят, че търговците на подправки са най-добрите на грила.