Защо Груя толкова симпатизираше на Халанбери, остана загадка за Трикс. Първата му мисъл, разбира се, беше, че гномите обичат деца. Може би заради спонтанността на характера или заради малкия им ръст? Малкият ръст — звучи много правдоподобно, нали?
Но изпращайки Халанбери с тях, Лапад явно беше имал нещо друго предвид. Изглежда имаше нещо общо между Халанбери и Алхазаб. И тук вече Трикс потъваше в догадки. Здравият, груб и лошо възпитан пустинен вожд като че ли нямаше нищо общо с любознателното хлапе.
Както и да е, в крайна сметка Халанбери закрачи отпред заедно с Груя. След тях — Трикс и Тиана, и чак после, след като свалиха шлемове, пригладиха бради и метнаха кирки на рамо, останалите гномки. Отстрани всичко това приличаше на нещо средно между почетен караул и стража, но Трикс реши да е по-позитивен и да приеме първия вариант.
Сградата на Съвета на старейшините, въпреки своята внушителност, отвън изглеждаше много обикновена, без излишества. За сметка на това отвътре гномите се бяха постарали. Белият мраморен под беше инкрустиран с удивително фина мозайка, по стените проблясваха скъпоценни камъни, с които на повърхността крале биха украсили короните си, таванът беше покрит с изящни барелефи, изобразяващи трудови и бойни подвизи на гномите. Покрай стените стояха лъскави статуи от стомана, бронз и редки метали — и тези статуи, стискащи кирки в ръцете си, изпровождаха процесията с внимателния поглед на стъклените си очи. Трикс осъзна, че той е едва ли не първият човек, който вижда прочутите гномски големи — механични слуги и воини, способни сами да победят цяла армия.
Трикс, както и всички хора, прекрасно знаеше, че гномите са експерти, когато става дума за камък, метал и фина механика. Но едно е да знаеш, а друго — да видиш със собствените си очи. Тъжната шега: „Докога хората ще са изостанали от гномите? Вечно!“ изплува в главата му. Следващата мисъл беше още по-тревожна — единственото, което пречеше на гномите да станат властелини на света, беше тяхната неспособност да правят магии. И ако народът на изкусните механици и занаятчии се научи да прави и заклинания…
Гласът на Груя прекъсна размишленията му.
— Гости от повърхността! — обяви тържествено гномката, веднага щом влязоха в залата на Съвета на старейшините. Тук всичко бе съвсем луксозно — от скъпоценностите, скулптурите, мозайките, инкрустациите, витражите, барелефите, орелефите и контрарелефите погледът се премрежваше. Мебелите — като се започне от великолепния трон, на който явно се беше настанил най-главният гном, та чак до скромната табуретка, на която се мъдреше друг старейшина, бяха покрити с гравюри и мозайки. В залата имаше дори огромни прозорци, през които се изливаше светлина — на пръв поглед изглеждаше слънчева!
Съветът се състоеше от седем гнома — явно това число при тях, както и при хората, се смяташе за специално. На гнома, седнал на трона, брадата се спускаше до пода и беше поставена в краката му завита в кръг. А на този, който седеше на табуретката, брадата едва стигаше до кръста. Всички останали гноми имаха бради с междинна дължина.
— Каза, че при нас са дошли трима — започна седящият на трона гном. — Учтивия, Умния и Онази, Която Носи Бяла Рокля.
Тиана възмутено изсумтя.
— Точно така — кимна Груя.
— Е… — кимна гномът. — Ние приветстваме уважаемите гости. И ги молим да поздравят Старейшината на Съвета. Кой от нас е старейшината?
— Пак загадки… — простена Трикс.
— Здравей, уважаеми старейшина на гномите! — веднага пристъпи напред Халанбери. Колкото и да е странно, той се обръщаше към гнома, който седеше на столчето и имаше най-късата брада.
— Защо мен нарече старейшина? — попита гномът на табуретката.
— Защото ти си най-скромният — каза Халанбери. — А истинският лидер няма да седне на трона, той ще предпочете да управлява леко отстрани. Така прави и регент Хас, например…
Трикс едва не ахна от изненада. Но Халанбери изглежда беше прав! Значи така управлява Хас… така управляваше и везирът Аблухай… така, скромно, сред воините, седеше на представлението и самият Прозрачен бог Алхазаб!