— Страхотно! — възкликна Трикс с неподправено възхищение и неволно погледна дланта си. — Каква правилна, разумна, красива система! Тя просто е длъжна да работи!
— Тя наистина работела… — въздъхна гномът на табуретката. — Настъпили времена на изобилие, просперитет и гражданско съгласие. И те продължили много дълго, до момента, когато поради всеобщия просперитет младежта загубила своя младежки ентусиазъм и нетърпимост, престъпниците станали богати и проспериращи, населението започнало да го измъчва затлъстяване, учените се заели с празно философстване, старите хора започнали да се отдават на пороците на младостта и се вдетинили, а под маската на Безименния на заседанията на Съвета отивал всеки, когото не го мързяло. Системата просто спряла да работи…
— Относно кратките и смутни времена на Шестте Най-Умни Гноми няма какво да се каже… съвсем същите проблеми, както с Двугномието и Четиривластието. Оттогава било взето решение Съветът да се състои само от нечетен брой гноми…
— Настоящата Седмогномщина е поредното глупаво търсене на недостижим идеал! Седемте гнома представляват седемте дни от седмицата и са подбрани от стари мърморковци, които още не са изпаднали в окончателно старческо безумие, според най-лошите черти на характера им. Понеделник! — говорещият гном стана от табуретката и се поклони. — Мизгномия — неприязън към целия гномски род, самобичуване, униние и безнадеждност…
— Вторник — изправи се друг гном. — Трудолюбието е ключът към преодоляването на пороците!
— Сряда! — с усмивка вдигна ръка трети гном. — Оптимизъм и трезв поглед в бъдещето!
— Четвъртък — скочи гномът, който беше Четвъртък. — Големи успехи и грандиозни планове!
— Петък! — помаха с ръце най-ухиленият гном. — Животът е прекрасен и невероятен! И това трябва някак да се отбележи!
— Събота — замислено го подкрепи шестото джудже. — Трябва да се полагат повече грижи за семейството. Но това, разбира се, не пречи на разпускането вечер.
— Неделя — гръмко каза най-старият гном с най-дългата брада. — Трябва да мислим за вечността. Трябва да се стремим към недостижимото. И да се покаем за недостатъците си.
— Интересна система — призна Трикс. — А работи ли?
— Скапано — намръщи се Понеделник.
— Какви ги дрънкаш, вече двеста години работи прекрасно! — опонира го Четвъртък.
— Рано или късно всяка система остарява и се нуждае от обновление — призна Неделя. — Но за това ние вече разработихме Деветката — само тя може да спаси всички гноми в случай на световен катаклизъм, и Единайсет Разгневени Гнома — алтернативен вариант, когато самите гноми трябва да направят световен катаклизъм.
Трикс преглътна. Той не се съмняваше, че гномите ще могат. Ако го пожелаят, разбира се.
— Сега, когато вече знаеш кой именно е пред теб, можеш да задаваш въпроси — делово каза Сряда. — В крайна сметка ти определено си дошъл в нашите владения неслучайно.
В този момент кожената чантичка, прикрепена към бронята му, завибрира и започна да издава мелодичен звън.
— Извинете… — изсумтя Сряда и извади от чантичката кристална топка. Погледна я и каза: — Да. Не, зает съм. По-късно. Е, нали днес ти казах… Добре, добре! Ще купя скачащи мишки. Една, изкормена, не много тлъста… Добре, край!
Останалите гноми търпеливо изчакаха разговорът да приключи. Сряда скри кристалната топка, промърмори: „Жената…“ и вперил поглед в Трикс.
— Уважаеми старейшини на гномите, аз имам много въпроси! — призна Трикс.
— Е, много въпроси заслужават много отговори — мрачно каза Понеделник.
— Говори — дружелюбно го подкани Четвъртък.
— Но имай предвид — замислено каза Неделя, — че много въпроси заслужават само един отговор. Ако зададеш правилния въпрос, ще можеш да зададеш още. Ако зададеш неправилен, ще получиш един отговор и с това всичко ще приключи.
Трикс не се възмути. Честно казано, той от самото начало подозираше, че ще последва някакъв номер. Така че се замисли за известно време и накрая попита:
— Защо фенерите ви са направени във формата на русалки?
Гномите се спогледаха.
— Зададе правилен въпрос — кимна Вторник. — Ние се кланяме на русалките.
— Като абстрактна идея? — полюбопитства Тиана. — Както геният на чистата красота?
— Това не е въпрос! — притесни се Трикс. — Тя си пита просто така!