— Ние така или иначе ще отговорим — реши Събота. — Тази, която носи бяла рокля, има право да пита. Ние се кланяме на една конкретна русалка.
— Защо живеете тук съвсем сами, без да общувате с външния свят? — попита Трикс. — Гномите не обичат да пускат хора при себе си, но нали обичате да търгувате и да пътувате…
— И това е правилен въпрос — съгласи се Четвъртък. — Ние, пустинните гноми, сме си поставили велика цел, чието изпълнение отнема цялото ни време. Нямаме сили и средства да търгуваме и да пътуваме.
Трикс помисли още малко. И зададе въпросът, който го вълнуваше най-много:
— Опитвате ли да се научите да правите заклинания?
Всички старейшини се размърдаха. После Понеделник възкликна:
— Как питаш така? Прескочи минимум три въпроса! Трябваше да попиташ защо имаме толкова много вълшебни предмети, не е ли идвал при нас преди три години човек на име Алхазаб, учили ли сме го на магия… Страхувам се, че с отговарянето на този въпрос ще приключим…
— Стига сте ме плашили! — ядоса се Трикс. — И ми писна от всички тези загадки, шаради и правила! Първо играх на загадки с един дракон… после с друг. После всички тези източни загадки… везири, султани, интриги… После асасините! После сфинкса! И той, между другото, искаше да ни изяде! После омагьосаната врата! А сега и вие! Стига! Писна ми вече! Вие, старейшините, също искате нещо от мен. В противен случай нямаше да приказвате толкова много! И никога повече с никого няма да играя на загадки! Казвайте какво ви трябва! А аз ще ви кажа какво ми трябва на мен! И после ще решим дали можем да си помогнем взаимно или не!
Гномите се спогледаха.
— Теб само младостта те извинява — скърцащо произнесе Понеделник. — Ти погазваш традициите!
— Казано е да се мине през изпитание със загадки, когато предстоят велики дела! — укорително каза Неделя.
— А вие мислете за това не като за традиция и не като за велико дело! — дръзко възрази Трикс. — Мислете за това като за обикновена сделка. Търговска операция. Вие на мен — аз на вас!
Гномите се оживиха. Фактът, че бяха прекарали толкова много векове в изолация от целия свят, изобщо не се беше отразило на любовта им към търговията. О, не! Търговската жилка беше характерна за всеки гном, а за пустинните гноми, попили толкова много от самаршанци, тя беше двойно по-характерна.
— Интересна гледна точка! — каза Вторник.
— Търговията е двигателят на прогреса! — добави Сряда.
— Много обичам да търгувам… — с въздишка призна Четвъртък.
— Няма нищо по-хубаво от това да приключиш работната седмица на печалба… — замечтано прошепна Петък.
— И почивката е по-сладка, когато работата е свършена… — усмихна се Събота.
Понеделник и Неделя се намръщиха, но не възразиха. Може би защото много добре осъзнаваха, че Седмогномщината не споделя тяхното мнение.
— Говори ти, Четвъртък! — реши Събота.
— Ти си абсолютно прав, млади магьоснико — кимна Четвъртък. — Ние наистина искаме нещо от теб. И в отговор сме готови да ти дадем много. Въпросът е единствено в това дали ще можеш да изпълниш нашите желания.
— Ще опитам — каза Трикс. — Разбира се, не знам дали ще мога или не. Но обещавам, че много ще се постарая.
— Достоен отговор — кимна Четвъртък. — Тогава ме чуй, Умният! За никого не е тайна, че целият народ на гномите, щедро надарен с дълголетие, сила, умение да борави с метали и камъни, красота и щедрост, да не говорим за многото други таланти, не може да прави заклинания. Просто абсолютно не може!
Трикс кимна.
— Разбира се, това явление си има и положителна страна — продължи Четвъртък. — Ние сме много устойчиви на вражеската магия. Но ние… дори гномите рядко да го признават… много ни се иска да владеем магията. Да създаваме не само със силата на ръцете, но и със силата на Ума и на Думите! Често сме се учили от вашите магьосници. Купувахме си магически книги. Дори имахме — не тук, а в столицата на Планинското царство — Подземен Таен Университет, където гномите изучаваха магия. Уви… никой така и не се научи. С течение на времето унинието се настани в сърцата на всички гноми. Мнозина се съгласиха с факта, че магията е недостъпна за нас. Някои учени изложиха теорията, че магията произлиза от небето и попива в телата още при раждането — от светлината на Слънцето и блещукащите звезди, затова ние, подземните жители, изначално сме лишени от магическия дар. Тази теория стана доминираща. Но тук, под горещите пясъци на пустинята, ние открихме същество, родено подобно на нас в подземните дълбини — и способно да прави заклинания. При това невероятно добре…