— Това за русалките ли? — попита Трикс.
Гномите тъжно кимнаха. Четвъртък въздъхна:
— Да. Народът на подземните русалки е много малък. Някога, преди хиляди години, техните предци са дошли в подземните реки и езера от океана. Може би са били изгнаници, а може би — любознателни изследователи. Но така се получило, че те останали да живеят под земята и никога не са виждали слънчева светлина. Но това изобщо не ги притеснява, човеко! Изобщо не им пречи да правят заклинания! Всяка от подземните русалки е по-силна от всички ваши магьосници, взети заедно!
— Чувал съм за русалките — кимна Трикс. — И всички казват, че те могат да правят заклинания. Вярно, не чак толкова силни…
— Не знам за океанските и речните — каза Четвъртък. — Но подземните русалки са невероятни магьосници! Те са много дружелюбни и за нас с готовност правят заклинания. В интерес на истината правят заклинанията даром… ние им даваме украшения, но на тях нищо не им трябва и след седмица скъпоценните колиета и пръстени вълните ги изхвърлят на брега.
— Те ли ви направиха вълшебните сфери? — осъзна Трикс.
— Да… — сведе глава Четвъртък. — И още много други магически предмети. Всичко, което поискаме, те ни го правят…
— Но това е прекрасно! — възхити се Трикс. — Защо ви е да можете да правите заклинания, ако някой друг ги прави вместо вас?
— Това е мечта, момче… — тъжно промълви Четвъртък. — Защо ти е любовта на красиво момиче, ако тя може да се влюби в някой друг?
Трикс се изчерви и каза:
— Не много добра аналогия… Но разбрах, да. Вие просто искате да можете да правите заклинания?
— ДА! — едновременно възкликнаха гномите.
— А русалките са готови да го правят за вас, но не искат да ви научат?
Тук Трикс за голямо свое учудване видя, че от очите на Четвъртък се ронят сълзи.
— Те са готови… Те са толкова добри… Те ни учиха. Учиха и децата ни. Бяха търпеливи и мили. Но ние така и нищо не научихме…
— Може би са ви измамили? — плахо предположи Халанбери.
— Не, момче! — поклати глава Четвъртък. — Разбира се, тази недостойна мисъл също ни мина през главата. Но когато внезапно при нас попадна този дивак… някакъв си глупав вожд на номади…
— Алхазаб.
— Да, Алхазаб… — сведе глава Четвъртък. — Онзи, който сега се нарича Прозрачен бог. Ние го посрещнахме приятелски и му предложихме да се научи на магия. Той беше във възторг и… и…
— И се научи… — замислено каза Трикс.
— Точно така! Той учеше същото, което учехме и ние. Но при него се получи! Само за три дни! Той стана магьосник, благодари ни за помощта и с една-единствена дума се пренесе от подземията до своя дом!
— Овладял телепортацията за три дни… — Трикс завистливо въздъхна. — Това наистина е много странно. Но изводът се налага от само себе си…
— Че ние, гномите, сме лишени от магически сили… — кимна Четвъртък. — Не ни смятай за глупаци, момче. Готови сме да приемем горчивата истина и да прекратим своите опити. Но за това трябва да разберем какъв е проблемът. Защо хората могат, елфите могат, драконите могат, джиновете могат, русалките могат… — гласът на гнома спадна на шепот, — а ние — не…
— Тоест вие искате да разбера истината? — осъзна Трикс. — А ако тя не ви хареса?
— Истината не може да се харесва или да не се харесва! — възмути се Четвъртък. — Истината си е просто истина! А ти, обучавайки се при русалките, по неволя ще станеш същия Велик магьосник като Алхазаб. Е, и… ще можеш да го спреш. Нали това е твоята цел?
Трикс кимна.
— Ние, „обучавайки се при русалките“! — внезапно натърти Тиана. — Ние тримата ще отидем при вашите русалки!
— Добре, Тази, Която Носи Бяла Рокля — кимна Четвъртък.
— Защо ме наричате с това глупаво име? — не издържа Тиана.
— Глупаво? — от вълнение Четвъртък започна да дъвче кичур брада. — Но как… защото ти, Тази, Която… В нашите предания е казано, че един ден, когато народът на гномите е потънал в тъга и мъка, в подземните дълбини ще дойде Тази, Която Носи Бяла Рокля. И когато всичко стане толкова лошо, че няма повече накъде, тя ще ни върне надеждата и щастието!
— Значи ме уважавате? — смути се Тиана.
— Още никой на света не е слизал на дълбочина хиляди гномски сажена, облечен в бяла рокля! — възкликна Четвъртък. — Как можем да не те уважаваме?