А утре им предстоеше да отидат на среща с русалките!
Част четвърта
Трикс се сражава
1
Труден и опасен е пътят през подземните пещери, ако с теб няма гном-водач. Широкият и удобен тунел във всеки един момент може да завърши с глуха стена или да потъне в бездънна пропаст, докато в същото време верният път на пръв поглед предизвиква страх и изглежда непроходим. Заплашват те корита на подземни реки, съхранил се в каменни мехури запалим газ, пълзящи в мрака слепи отровни твари… Отчаянието се натрупва, в главата ти се промъкват ужасни мисли — „дали няма да остана тук завинаги?“.
Но ако с теб има гном, можете да сте спокойни. Или поне така им каза Груя, която ги придружи заедно с целия си отряд.
— Ние миризмата на газ я усещаме от хиляда стъпки — похвали се тя. — Чуваме звука на водата през камъка от двеста. Усещаме всякакви отровни влечуги в тъмнината. Освен това имаме страхотно усещане за посока, не можем да се загубим. Е, имаме също и много добри карти, а за всеки завой чертаем и стрелка със светеща боя!
Тръгнаха в най-ранна утрин и до обяд крачиха през широки, осветени тунели, като от време на време срещаха други гноми. После закусиха със студено печено месо и горещо зелено кафе. А нататък пътят продължи през места, доста по-изоставени и диви.
— Можехме да прокопаем широк тунел чак до езерото на русалките — каза Груя. — Но те не обичат шума и ни помолиха да оставим всичко такова, каквото е. Но вие не се притеснявайте, пътят не е труден…
Лесният път се оказа не толкова лесен. На два пъти се наложи да минават по скален корниз над пропаст, в чиито дълбини червенееше течна лава. После — да пресекат същата тази пропаст по каменен мост, доста тънък на вид и освен това без перила. След това имаше две места, където трябваше да ходят на колене, толкова ниско се спускаше каменният таван, както и едно място, където трябваше да пълзят. За щастие, сутринта Тиана мъдро беше облякла асасинските си одежди, а не възхитилата гномите Бяла рокля, в противен случай тя бързо би се превърнала в Черна Разкъсана Рокля, а кой знае какви пророчества имаха гномите за това?
За щастие, след тесния участък, където всички се чувстваха неспокойни, пътят стана доста по-лесен. Скоро влязоха в огромна пещера, осветена от две големи бронзови статуи-светилници. Разбира се, бяха познатите им вече русалки — но високи по пет метра, грациозно стоящи на своите рибешки опашки и държащи в едната си ръка пламтяща факла. С другата русалките деликатно прикриваха голите си гърди. Едната русалка се усмихваше, а другата изглеждаше тъжна.
— Тези съоръжения имат едновременно и практична цел — да осветяват езерото на русалките — шепнешком обясни Груя, — а в същото време са нашият почтителен подарък за уважаваните подводни магьоснички. Двете русалки символизират двете страни на магията — радостната и тъжната.
Веднага след статуите започваше езерото на русалките. Езеро като езеро, честно казано, точно такива са по-голямата част от подземните езера — с кристалночиста вода, която няма да забележиш веднага дори на дневна светлина, и с чист, необсипан с боклуци бряг. Водата едва забележимо се поклащаше, галейки чистия светъл пясък. Трикс потопи ръката си и се удиви колко е студена — съвсем не като в езерото, където бяха паднали от стълбите.
— Лагерът ни ще бъде тук — посочи Груя към разположените между статуите палатки. Те очевидно бяха издигнати доста отдавна и съвсем основателно — със здрави метални рамки, на изравнена и облицована с камък повърхност. — Момчетата се настаняват вляво, момичетата — вдясно.
— А може ли обратно? — попита Халанбери.
— Може — кимна Груя. — Няма никаква разлика между палатките.
— А… може ли тримата да се настаним в една палатка? — смутено попита Тиана. — Разбирам, че това не е много прието, но Халанбери е мой брат, а Трикс… Трикс е стар и верен приятел! А вие всички сте момичета, ще се настаните в другата палатка…
Груя замълча, гледайки изпитателно Тиана. После кимна:
— Настанете се и се приведете в ред… след час ще повикаме русалките.
Трикс, Халанбери и Тиана извадиха вещите си (в началото обаче Тиана използва вярната си бойна метла и старателно измете палатката). Вътре беше доста просторно, имаше десетина легла, така че всеки се разположи удобно.
— Ако успеем да усвоим магията на русалките — започна да разсъждава на глас Трикс, — това ще е много добре. Ще станем велики магьосници и ще променим живота в света към по-добро.