— А ако го променим към по-лошо? — скептично попита Тиана.
— Е, нали не сме злодеи и не сме глупаци! Дори да станем всемогъщи, никога няма да тръгнем да завладяваме други държави и да управляваме целия свят. Изобщо няма да използваме магията за лични цели! Само ще установим справедливи закони навсякъде, ще наказваме злото и ще накажем витамантите.
Успокоена, Тиана кимна.
— Аха! А ще мога ли малко, ама съвсем малко, да накажа онези момчета, които ме обиждаха в Дилон? — попита Халанбери.
— Да, но само ако е малко — реши Трикс.
— И аз също бих искала да накажа някого — с чувство каза Тиана. — Малко… За това, че се опитаха да ме дадат на витамантите!
— Тях аз също ще ги накажа! — пламенно каза Трикс.
Известно време всички мълчаха, размишлявайки върху новопоявилите се перспективи. После Трикс каза:
— Но това е — ако се получи… А ако не, ще трябва поне да отговорим на въпроса на гномите. Да разберем защо не могат да правят заклинания. Тогава ще получим помощ — бойни големи и гномски скирд! И някак ще трябва да победим Алхазаб!
Призоваването на русалки се оказа истинска церемония. Отначало Груя отвори голямата торба, която носеше със себе си от града. Вътре торбата беше облицована с блестящо сребърно фолио и пълна… с риба.
— Това е специална чанта — обясни Груя. — Има двойни стени и между тях се слага лед. Продуктите вътре остават студени и не се развалят много дълго време — тя замълча за момент, гледайки рибата, след което попита: — Как мислиш, твоят приятел, който се занимава с всякаква кухненска механика, дали би харесал такова нещо?
— Със сигурност — отговори Трикс, без да си криви душата.
Груя грейна в усмивка и като вдигна чантата, пристъпи към брега на езерото, точно където имаше изграден здрав каменен кей, навлизащ около десетина стъпки навътре в езерото. Там тя тържествено се изправи и протегна напред ръка, стиснала здраво опашката на една риба.
Всички затаиха дъх.
— Елате, о, добри наши мъдри магьоснички! — възкликна Груя. — Елате, ние ви викаме!
За известно време нищо не се случи.
После някъде в дълбините се появи трепкаща синкавозелена светлина. Тя стремително приближаваше към повърхността. Гномките въодушевено ахнаха, едната дори започна да ръкопляска.
Светлината приближаваше все по-близо и по-близо. Накрая станаха различими и очертанията на гъвкаво извиващо се тяло. Със силен плясък русалката изскочи от водата, описвайки красива дъга, профуча покрай Груя, захапа рибата от ръката й и плавно се върна във водата.
Сега вече всички гномки започнаха да ръкопляскат.
Груя извади нова риба. Междувременно русалката описа кръг под водата и се появи отново. Рибата я нямаше в устата й.
Скок — захапка!
Скок — захапка!
Това се повтори три или четири пъти. Накрая Груя отпусна ръка. Русалката няколко пъти скача напразно, след което очевидно осъзна, че засега повече риба не се предвижда. Тогава се обърна, отдалечи се от брега, после се върна обратно и скочи на един камък, стърчащ над водата на няколко крачки от брега, където седна в красива поза, с леко извърната глава, опряла ръце на камъка и грациозно отпуснала във водата блестящата си опашка. От русалката се носеше приятно синьо-зелено излъчване, като от позеленяла бронзова статуя на слънце.
— Това е традиционен знак, че русалката е готова за общуване… — прошепна една от гномките.
— О, скъпа русалке! — възкликна Груя. — Дойдохме при теб да се докоснем до твоята мъдрост!
Малката русалка обърна русата си глава и се усмихна. Усмивката й беше приятна, сладка, само заседналите между зъбите й люспи изглеждаха малко не на място.
— Какво желаете, сладки гномки? — ласкаво попита русалката. — Да ви направя нещо магическо ли? Или да овладеете изкуството на магията?
— Доведохме наши приятели, скъпа русалке! — възкликна Груя. — Би ли ги научила на своята магия? А ние ти донесохме много красиви украшения… и прясна риба.
— Риба — това е чудесно — оживи се русалката. — С удоволствие ще науча твоите приятели, малка гномке. Сега ли да започнем?
Груя се обърна. Трикс кимна.
— Сега — каза Груя. — Ето ги, нашите трима гости от повърхността — Умният, Учтивият и Тази, Която Носи Бяла Рокля… На моменти.