— И също така магическа сфера — леко смутено продължи Трикс. — Хубава, цветна, със звук.
— Ще ти дам моята! — обеща Груя.
— Не искам твоята, нека старейшините да дадат.
— Коя съм аз, че да решавам вместо старейшините? — разпери ръце Груя.
Трикс изсумтя.
— Наистина! Коя си ти? Случайно попадна на пътя ни, после се свърза със старейшините, заведе ни право при тях и ни доведе до езерото с русалките. Коя си ти всъщност, а, Груя?
— Ние имаме Седмогномщина! — протестира Груя. — Нямам нищо общо със старейшините…
— Ако ще да е дори Тринадесет Проклети Гнома! Все едно, няма управляващи без доверени хора… тоест гноми!
Груя сведе поглед. После каза:
— Ще ти дадат магическа сфера. Най-добрата, която имаме. Давам думата си на Капитан на Тайната стража на Подземието!
— Чакай малко! — намеси се русалката. — Защо молиш за нещо гномите, след като ние им правим всички магически неща? Ще ти създам какъвто искаш магически предмет, ако разкриеш тайната на нашата магия!
— А ако след като я разкрия, ти вече няма да можеш да правиш заклинания? — попита Трикс.
Русалка гневно удари с опашка по водата.
— Не се шегувай така!
— Аз не се шегувам — отговори Трикс. — Ако съм разбрал всичко правилно, то такъв резултат е напълно възможен.
Русалката замълча.
— Да продължа ли? — попита Трикс.
— Продължи — кимна русалката.
— Магията не е само в красотата на думите — започна Трикс. — И не е само в тяхната свежест. Магията зависи и от този, който говори… и от този, който слуша.
— Това е всеизвестно — леко предпазливо каза русалката.
— Така че силата на вашата магия е в това, че сте русалки. А гномите не умеят да правят заклинания, защото са гноми.
— Искаш да кажеш, че ние сме най-умните? — възхити се русалката.
— Искаш да кажеш, че ние сме най-глупавите? — възмути се Груя.
— Не! — размаха ръце Трикс. — В никакъв случай! Тук не става дума за глупост или за ум. Разбирате ли… магията — това е баланс.
— Между доброто и злото! — кимна русалката.
— Не… тоест не само между доброто и злото. Също е между вярата и недоверието… въображението и земността… дори подземността… Извинявай, Груя.
Настъпи зловеща тишина.
— За да се случи магията, трябва да си я представиш и да повярваш в нея — бързо каза Трикс. — Груя! Кажи ми как е устроена твоята месомелачка!
Груя замълча за момент. После кимна:
— Добре. Месомелачката в основата си има широка тръба, изработена от бронз, с диаметър сто зърна… това е ето такава мярка за дължина… и с дебелина на стената десет зърна. Вътре в тръбата е фиксиран винт, който представлява петвиткова бронзова спирала, която при завъртане подава парчетата месо към нож с четири остриета…
— Груя, ти много добре си представяш това, което описваш, нали? — попита Трикс.
Гномката се поколеба. После кимна:
— Разбира се! Аз самата я направих!
— Лесно ли я направи? — продължи да разпитва Трикс.
— Трудно — призна Груя. — Много. Всичко трябва да се изчисли много добре, да се изработи старателно…
— Значи вярваш, че ако произнесеш заклинание, месомелачката ще се появи от нищото?
Груя се замисли. След това поклати глава:
— Не, Трикс. Не вярвам. Това е сериозна и прецизна работа. Тук всичко трябва да се измисли много добре, да се начертае и внимателно да се направи по чертежа.
— Точно в това е работата — каза Трикс. — Вие, гномите, сте много умни и способни. Вие живеете в подземните дълбини и майсторите невероятни неща. Свикнали сте да претегляте всяка своя стъпка, всяко движение на кайлото. Около вас са глухи каменни слоеве, над вас са надвиснали тежки и опасни скални сводове, скрити в земята газови мехури заплашват да избухнат, в мрака дебнат свирепи чудовища, от влажния въздух ви болят ставите, брадите ви се покриват с пърхот…
Някоя от гномките изхлипа.
— Никога нищо не ви се дава даром — продължи Трикс. — Можете да разчитате единствено на себе си и на своите другари. Магията ви привлича… но дълбоко в душата си вие не вярвате в нея. Прекалено ясно си представяте естеството на нещата, твърде добре разбирате колко е трудно да ги направите с ръце, за да ги създавате от нищо.
Груя едва забележимо кимна.