Гномките и русалката удивено се спогледаха.
— Но Трикс е прав — каза Груя. — През цялото време се притеснявахме, че не можем да правим заклинания. Напразно сме се притеснявали! Всъщност можем! Заедно с вас!
— Само не казвайте на останалите гноми защо така се случва — каза русалката. — Защото тогава магията може да се разстрои.
— Ще кажем само на Старейшините — реши Груя. — А ние самите ще напуснем града — за да не проговорим случайно.
— На истински поход? — възторжено възкликна една от гномките. — Ще видим други гномски градове? Ще търгуваме с хора? Може би дори ще се сбием с елфите?
Груя кимна.
— Нека в началото да не е с елфите, а с Прозрачния бог — бързо вмъкна Трикс.
— Много съжалявам, че нашата магия няма да ти помогне да се справиш с Алхазаб — тъжно каза русалката. — Той не е лош човек, иначе изобщо не бихме го учили. Но е много прост. Наистина много. И ако истински вярва, че нещо е правилно, тогава изобщо не се замисля за последствията… — русалката тъжно сведе поглед. — Но поне твоят малък приятел също се научи да прави заклинания!
Трикс погледна Халанбери. И откри, че той ентусиазирано смуче захарно петле на пръчка. Смутен, Халанбери бързо скри близалката зад гърба си.
— Значи наистина си се научил! — възкликна Трикс. — Е… това ни дава известно предимство! Я направи… ами, огнена топка!
— Да се появи огнена топка, гореща, страшна и кръгла! — възкликна Халанбери и протегна ръка.
Нищо не се случи.
— Концентрирай се — посъветва го Трикс. — Потърси по-свежи думи…
— Сега… — Халанбери старателно сбърчи чело. Промърмори нещо. После въздъхна: — Всъщност не искам огнени топки. Те са големи и парят.
— А близалка искаш ли? — уточни Трикс.
— Аха! — светна Халанбери. — Също и захарен памук… — той погледна лявата си ръка, в която внезапно се появи огромна топка захарен памук. — Получи се!
— Безспорно доказателство за произход — каза Тиана. — Халанбери, ти си точно като княз Дилон, нашият прапрадядо! Той също е можел да измагьосва само сладкиши!
— Искаш ли ядки в глазура от кисело мляко? — попита Халанбери.
Младежите не изчакаха гномите да съберат бойния скирд. Всички знаят, че събирането на скирд е дълъг процес. Първо гномите трябва да почистят доспехите си и да наточат кирките, което отнема цял ден. На следващия ден гномите се сбогуват с роднини и приятели, а вечерта и през нощта пият бира. През целия следващ ден гномите са махмурлии и си почиват. И накрая, на четвъртия ден сутринта, гномският скирд (не по-малко от четиридесет и не повече от седемдесет бради, защото гномите винаги се броят по брадите) тръгват на поход.
— След пет дни, привечер, аз и моите приятели ще се опитаме да победим Прозрачния бог в магически двубой — каза Трикс. — Няма да успеем. Всичките ми приятели Алхазаб ще вземе в плен, а мен самият ще захвърли в пустинята.
— В плен? — скептично попита Понеделник. — Алхазаб обикновено не взема пленници. Не искам дори да казвам какво прави с пленниците…
— Знам — кимна Трикс. — Ето защо трябва да го атакуваме веднага след като ме телепортира от бойното поле и преди да започне да измъчва приятелите ми.
— Значи скирдът трябва да се скрие някъде на бойното поле — делово каза Сряда. — Но за да си проправим път до него, ще трябва да се бием с номадите, а това ще отнеме много време.
Трикс се наведе над голямата карта, която му бяха донесли гномите, и замислено заби пръст в нея.
— Ето… Тук има пресъхнало езерце… тук растат две палми, между тях е сцената… Публиката е разпръсната в котловината…
— Интересна инженерна задача — замислено каза Четвъртък. — Но езерото опростява ситуацията.
— То е пресъхнало… — въздъхна Трикс.
— Няма проблем. Така или иначе подземните води, които са го захранвали, минават някъде наблизо. Ще помолим нашите добри покровител… хм… нашите сестри по магия, русалките. Те ще пренесат скирда под дъното на езерото. Там ще уредим временна база, ще пробием няколко изхода към повърхността и в точния момент ще изскочим изпод земята!
— Заедно с големите? — уточни за всеки случай Трикс.
— Разбира се. Първа и трета оперативно-тактическа група от големи вече са прикрепени към скирда.
— А ще успеете ли? — попита Трикс. — Ще имате само два дни и една нощ…