И клетката запълзя нагоре.
2
Привечер на същия ден, тъкмо започваше да се здрачава, до шатрата на бедния овчар Хамуд (всеки овчар, който има по-малко от сто овце и пет камили, в пустинята се смята за беден — в крайна сметка да храниш две-три жени и десетина деца не е толкова лесно) от пустинята се появиха трима невероятни човека. Единият беше строен младеж с добри, но сериозни очи, каквито имат хората, преживели прекалено много приключения за възрастта си, но излезли от тях достойно и успешно. Другият младеж беше крехък, рус и толкова красив, че Хамуд би го сметнал за момиче, ако не беше облечен в мъжки дрехи, което за момиче беше немислимо. „Ай-яй-яй — помисли си Хамуд, гледайки огорчено към младежа. — Ако беше момиче, щеше да е още по-красив!“ Третият беше още съвсем момче и затова не заслужаваше внимание. Но Хамуд, както подобава на истински номад, в чиято шатра са дошли непознати, учтиво се поклони на гостите, нареди на съпругите си да донесат чиста вода, на дъщерите — шубат, леко резливата напитка от камилско мляко, и на синовете — да заколят една овца, онази черната, която преди два дни си беше наранила крака, стъпвайки в лалугерска дупка, и още не можеше да се възстанови. На вид неочакваните гости бяха със светла кожа и прекалено чисти, но говореха на самаршански толкова добре, че нямаше как да са чужденци. Единствено момчето повече мълчеше, само понякога измърморваше нещо несвързано или жизнерадостно възкликваше „Аха!“. Но това се изясни бързо — по думите на младежа с добрите очи, като малко момчето паднало на главата си от камила и оттогава било леко не на себе си. Хамуд, който прекрасно разбираше, че лудите са угодни на Всемогъщия — нали неслучайно той милостиво ги беше лишил от разума им, спасявайки ги от мъките на земното съществуване, съжали момчето и го повери на грижите на по-малките си синове. Но тъй като в джобовете на нещастното болно дете се оказа, че има просто безкрайни запаси от халва, разтопена захар и още някакви непознати лакомства, скоро всички деца на Хамуд го следваха като стадо, а от време на време към тях се присъединяваше и най-младата му съпруга.
Самият Хамуд, както подобава на господаря на шатрата (дори да е малка и бедна), седна с младежите край огъня и, докато чакаха най-старшата съпруга да сготви пилафа, пиеше шубат и разговаряше с гостите.
Оказа се, че младежите идват от далечни места. Живеели близо до солени езера, ден и нощ помагали на родителите си да добиват сол — което в техния край било много сложно. Всеки ден солопроизводителите се къпели в солените езера, след това изсъхвали на слънце, а засъхналата по кожата сол изстъргвали с костни стъргалки. Работата не била трудна, но солта щипела кожата и я изсветлявала — затова изглеждали толкова бледи.
Хамуд изрази съчувствието си към производителите на сол, доля им още шубат и попита какво е довело младежите толкова далече. Както и очакваше, най-големият младеж — наричаха го Трикс, вдигна ръце към небето и възкликна, че дори до техните краища е достигнала славата на Алхазаб, Прозрачния бог. Затова той и най-добрият му приятел Тиан не издържали, помолили родителите си за разрешение, взели със себе си по-малкия брат на Тиан, глупавия Аха, и тръгнали да търсят Алхазаб.
Хамуд кимна, после въздъхна и нареди на средната си жена да донесе наргилето. Гостите седяха около огъня и чакаха отговора му.
— Не бива да лъжете стария Хамуд — с въздишка започна пастирът. — Хамуд не е пътувал до края на света, Хамуд не се е учил от мъдреците. Но Хамуд познава сърцата на хората и Хамуд познава живота.
Момчетата смутено се спогледаха.
— Добре, ще ти кажа истината… — започна Трикс. — Ние…
— Вие не сте поискали разрешение от достопочтените си родители — кимна Хамуд. — Искали сте слава и приключения, богатство и уважение. Тайно сте напуснали шатрите на бащите си, а глупакът просто ви е последвал.
— А… — промърмори красавецът Тиан.
— Мълчете, мълчете… — махна с ръка Хамуд. — Бащите трябва да се почитат и да се слуша всяка тяхна дума. Но какво би станало със света, ако децата повторят съдбата на родителите си, вместо да се опитват да постигнат повече? Не се притеснявайте, Хамуд е пастир с напредничави възгледи! Когато бях на вашите години, аз също спорех с родителите си. И въпреки че те цял живот бяха водили стадата от изток на запад, от запад на север, а от север отново на изток, аз реших друго. Водя овцете от изток на юг, от юг на запад и от запад на изток. Защото всеки човек е роден, за да донесе нещо ново на света!