После пиха вода — гореща и вече леко застояла. Дори в това си състояние водата беше малко, искаше им се да пият и да пият — но Трикс прибра полупразния мях.
— Повече е безполезно — каза той. — Ако пиеш много, ще се изпотиш и цялата вода ще излезе.
— Аз искам да се изпотя! — захленчи Халанбери.
— Ами поти се — непреклонно отговори Трикс.
— Искам да пия! — замрънка момчето. — Много, много искам да пия!
— Това е защото през цялото време, докато летяхме, лапаше халва и пасти! — намръщи се Трикс. — Да не мислиш, че не те чувах?
— Да, лапах… — промърмори Халанбери. — Аха… Но беше толкова вкусно… Но нали е направено с магия, няма нито вреда, нито полза, само сега съм жаден…
— Именно! И си жаден за нищо, без причина. Така че ще потърпиш.
Халанбери съвсем се натъжи. Погледна в търсене на подкрепа към сестра си — но тя сви устни и му обърна гръб. Тогава Халанбери замърмори под нос:
— Ще стана могъщ магьосник, ще си измагьосам ведро с вода… а на Трикс — брадавица на носа!
— Никакъв няма да станеш и нищо няма да измагьосаш — безмилостно каза Трикс.
— Защо така? Да не забрави — самият Лапад ме доведе при вас! Защото имам талант! Защото аз съм бъдещ могъщ магьосник! — изтърси Халанбери.
— Никакъв магьосник не си! — отсече Трикс.
— Аха! А кой съм тогава? — Халанбери размаха ръце и извика: — Нуга и карамел!
— И какво? — презрително каза Трикс, гледайки появилите се в ръцете на Халанбери парчета млечнобяла нуга и кремавожълт карамел. — Магьосникът може всичко! Някои неща — по-добре, други — по-лошо, но всичко. А ти само сладкиши можеш да измагьосваш. Такива като теб се наричат чародеи.
— Чародеи? — ококори се Халанбери.
— Точно така. Чародеят е магьосник, който може да прави само едно нещо. И е добре да е полезно, например дъжд да призовава или да хвърля огнени камъни по врага. А ти правиш вълшебна храна! Тя не насища, разбираш ли? Няма полза от нея, само се вижда!
— Но Лапад ме извика! — очите на Халанбери се напълниха със сълзи. — Аз… аз ви помогнах! Минах по същия път, по който и Прозрачният бог…
Нугата и карамелът в ръцете му затрептяха и се стопиха.
Трикс се засрами. Той отвори уста, за да каже нещо утешително — и тогава го осени!
— Халанбери… — Трикс скочи и силно прегърна момчето. — Халанбери! Браво на теб! Ти си умник! Лапад ненапразно те доведе при нас!
— Да? — сълзите на Халанбери мигновено изсъхнаха.
— Да! — извика Трикс. — Мисля, че имам план! Добър план!
От изблика на чувства той дори даде на Халанбери още една порция вода и сам изпи малко. После отново се просна на рогозката, напрегнато обмисляйки идеята си.
— Трикс, няма ли да ми кажеш какво си измислил? — възмути се Тиана.
— Не, извинявай… — замислено отвърна Трикс.
— Какво?
Трикс въздъхна.
— Тиана, предстои ми да се бия с магьосник, равен по сила на хиляда дракона. И имам една-единствена идея как да го победя. И за да може идеята да сработи, трябва в точния момент да ми се възхитят и да се ужасят от мен. Кой ще ми се възхищава? Ти и Халанбери. Така че по-добре да научите всичко и да ми се възхищавате в точното време!
— А ако не ти се възхитим, а решим, че идеята ти е пълна глупост? — попита Тиана.
— Тогава всичко ще стане много зле — призна Трикс. — Но аз много ще се постарая!
Тиана се нацупи, но млъкна. Нали вече казахме, че тя е удивително умно момиче?
— Има само един проблем — замислено каза Трикс. — Ще трябва да кажа заклинанието на самаршански, а Халанбери не знае този език. Ще трябва… ще трябва да го научи. Магически, разбира се.
— Може би не си струва? — усъмни се Тиана. — А ако изтърси нещо нередно?
— Нямаме избор — въздъхна Трикс. — Халанбери, нали разбираш, че се преструваме на обикновени самаршанци? Нали няма да разказваш нищо за нас?
— Не, разбира се!
— Тогава… — Трикс извади своя Айпод и запрелиства в търсене на нужното заклинание. Веднъж Лапад му беше написал много добро заклинание „Розов камък“, което помагаше да се научи всеки език. Халанбери търпеливо чакаше. — Ето го… — Трикс отвори широко книгата със заклинания, прочисти си гърлото и започна: — Момче. Момиче. Мъж. Жена. Момчето идва. Мъжът стои. Жената готви. Момичето играе. Какво правиш? Играя. Какво имаш? Имам ябълка.