— Имаш ябълка? — зарадва се Халанбери. — Защо мълча досега?
Трикс се намръщи и продължи:
— Едно. Две. Три. Розата е червена. Небето е синьо. Тревата е зелена. Жените плуват. Мъжът идва. Жената пие вода. Мъжът яде ориз. Три. Две. Едно.
Той затвори Айпода.
— И сега знам ли самаршански? — възхитено попита Халанбери.
— Не знам — призна Трикс. — За всеки случай се постарай да не говориш много. Но Лапад много похвали това заклинание…
Халанбери крачеше известно време, казвайки на глас:
— Жената яде ориз. Мъжът тича. Само момчето стои. Две момичета се разхождат…
За съжаление беше категорично невъзможно да се разбере дали той говори на самаршански или на езика на кралството. Това е често срещан проблем, когато учиш език с помощта на магия — ти самият не разбираш на какъв език говориш. Разбира се, има един сигурен способ — да се опиташ да кажеш дума, която в единия език я има, а в другия — не. Например, ако успееш да кажеш с една дума „бира, приготвена през есента от хмел нова реколта“, то говориш на езика на кралството, а ако използваш една дума, за да кажеш „мъжка камила, по-възрастна от една, но по-млада от три години, със светла козина и къса опашка“ — тогава говориш самаршански.
Но Трикс, уви, не знаеше този способ.
Когато слънцето слезе толкова ниско, че лъчите му пропълзяха под навеса, Трикс решително се надигна. Дали беше измислил плана си докрай или просто беше решил, че чакането вече няма смисъл, не стана ясно.
— Да тръгваме! — каза той.
Късно вечерта на същия ден Амал, синът на пастира Хамуд, събираше тор в покрайнините на оазиса Джем-бил.
Само разглезеният градски жител вярва, че оставащата след коня „торта“ е напълно безполезна. Само селянин от севера ще се намръщи и ще каже, че като тор изпражненията не са полезни, защото без проблем ще изгорят нежните кълнове и ще отровят почвата.
О, истинският номад знае цената на своя кон!
Бързите крака и острият поглед, мъдрият избор на път и усета за вода, здравата кожа и якият косъм, мазното му мляко — и вкусното месо.
Е, разбира се, и изпражненията.
Все пак нощем в пустинята е студено, а изпуснатите сутринта изпражнения до вечерта изсъхват и се превръщат в чудесно, макар и малко миризливо гориво. При горящите изпражнения можеш да се сгрееш, над тлеещите изпражнения можеш да сготвиш храна (конско месо, например). Е, а пресните изпражнения успешно се прилагат при натъртвания и синини…
Амал въздъхна и потърка насинената си скула. Суровите воини на Алхазаб вярваха, че колкото повече шамари получи новобранеца, толкова по-бързо ще стане достоен за званието защитник на пустинята.
Добрият Хамуд не знаеше, че в началото новите воини на Алхазаб няма как да се прославят и да се сражават, просто защото никой не ги пуска в битка (а и какви битки би могло да има в армията на великия Прозрачен бог, пред когото враговете треперят и приятелите се прекланят?). Първите два месеца воините събират тор за нуждите на армията (затова ги наричат „миризливци“), следващата половин година са момчета за всичко (и се изтощават толкова много, че ги наричат „духове“), после още половин година се учат да въртят оръжие (и вече ги наричат много по-уважително — „младите“), после получават правото да загребват храна от общия котел, а не да изстъргват остатъците от стените му (и затова ги наричат „черпаци“), а накрая започват с уважение да ги наричат „ага“, тоест „дядо“.
Амал тъкмо завършваше службата си като „миризливец“ и се готвеше да стане „дух“. Не че очакваше от това някакви драматични промени в живота си — но все пак се появяваше перспектива…
Тази вечер Амал имаше късмет. Вече беше намерил четири прекрасни, големи, сухи конски изпражнения. Ако намереше още едни, огънят щеше да се получи хубав и вероятно нямаше да го удрят много силно.
— Нищо, нищо… — шепнеше Амал. — Ще мине година и никой вече няма да ме бие. Самият аз ще бия всички!
— Ей, миризливец! — раздаде се внезапно в мрака гласът на Шамад, старшият в подразделението, в което беше зачислен Амал. Шамад беше широк в раменете, бърз в движенията и склонен към саморазправа. Освен това беше дядо и беше навършил двадесет години.
— Тук съм! — бързо отговори Амал. — Слушам!