— Търсят те тук… — с известно смущение в гласа каза Шамад. — От баща ти са дошли…
В първия миг Амал си помисли, че някой от братята му може би е дошъл в армията на Алхазаб. Но после осъзна, че по-големите братя баща му няма да ги пусне — ще бъде трудно да се пасе стадото, а за по-малките е още рано да търсят воинска слава. С тревога в сърцето той забърза към гласа на Шамад.
Край огъня, запален от друг млад воин, Амал видя всичките единадесет свои бойни другари. И всички бяха необичайно тихи. А до тях стоеше странна тройка — две съвсем млади момчета и кльощаво хлапе, което определено нямаше никакъв шанс да стане войник. И тримата бяха със светла кожа, като жители на кралството, макар и постояли повечко под жаркото слънце, и с доста невойнствени лица. Но пък двете по-големи момчета бяха облечени в плътно прилепнали черни дрехи, донякъде напомнящи за бойното облекло на зловещите асасини. Впрочем, всички знаят, че асасини от много, много отдавна не са се появявали сред хората!
— Тука при тебе са дошли — колебливо започна Шамад. Изглеждаше някак много странно — лицето му беше смачкано и надрано, сякаш… ами, сякаш, например, здраво са го налагали с метла, като тези, които бяха преметнати на гърбовете на двамата по-големи гости. Но някой да победи якия Шамад, перфектно владеещ кривия нож — това Амал дори не можеше да си го представи.
Във всеки случай това със сигурност не би могло да бъде направено от две миролюбиви момчета и едно малко хлапе. Освен това надраскани бяха лицата и ръцете на всички воини, а това беше абсолютно нечувано — двама младежи да набият единадесет души!
— Здравей, Амал! — възкликна едното от момчетата, по-силното и по-високото. Пристъпи към Амал и без да се гнуси от миризмата, здраво го прегърна. — Аз се казвам Три и съм от племето на солопроизводителите. Това е моят приятел. Ти и неговият по-малък брат, блажения Аха. Баща ти, уважаемият Хамуд, при когото бяхме на гости, ти изпраща поздрави, ето това солено сирене и се интересува как си!
— При мен всичко е наред — отговори Амал и преглътна слюнката си. — Как са татко, майките ми, братята, сестрите?
— Прекрасно — зарадва го Трикс.
— А как са камилите и овцете? — продължи Амал.
— Добре си пасат и дават мляко — продължи Трикс. — Твоят скъп баща ни каза, че си постигнал голямо уважение във войските на великия Алхазаб и можеш да ни помогнеш в същото…
Някой от седящите около огъня воини нервно се изхили. Младежът на име Трикс се намръщи и погледна Шамад. Шамад плувна в пот и погледна хилещия се воин. Онзи се сви и покри главата си с ръце.
— Всички вие обичате славния Амал, синът на достойния Хамуд — каза вторият младеж с нежен мелодичен глас. — Нали така?
— Всички обичаме Амал! — в хор отговориха седящите около огъня.
— Ще се върнем и ще проверим — небрежно подхвърли Трикс. — Всички вие сте воини на славния Алхазаб, нали?
— Точно така! — в хор изреваха воините.
— И никога не обиждате по-младите?
— Никога!
— И ако дори само на един от вас му хрумне идеята да обиди някой от приятелите си, който изглежда по-млад и по-слаб, който не може да отстоява себе си, който ви се е подиграл с нещо… независимо дали от непознаване на воинските порядки, с нежните черти на лицето си или с метлата на гърба си… — докато говореше, Трикс започна да обикаля около огъня, с ръце отзад, — … тогава чудовищно угризение на съвестта, незабавно пробудило се в душата, ще започне да ви гризе отвътре, причинявайки страшна болка в тила, предизвиквайки страдание и желание да се разкаете!
— А! — извика един от воините и се хвана за главата. — Не, не, не! Аз никога, никога няма да обидя бойните си другари! Не, не, не…
— И това е правилно! — с кимване одобри Трикс. — И така. На какво се спряхме?
— На спазване на реда и дисциплината и неуморно поддържане на приятелска атмосфера в подразделението, независимо от срока на служба, произхода и физическата сила! — възкликна повторно изпотилият се Шамад.
— Правилно говориш — кимна Трикс. — Ще бъдеш старши в това подразделение.
— Аз и така… — започна Шамад и спря. — Слушам!
— Сега да се върнем към основния въпрос — продължи Трикс. — Ние, неопитните и неумели воини, искаме да служим на великия Алхазаб…
— Слава на Алхазаб, Прозрачния бог! — внезапно в хор изреваха войниците. Трикс се поколеба, но продължи: