Тарантулата разпери ръце, погледна изненадано към облачното небе и рухна на пясъка. Широко отворените му очи сякаш питаха: „Как? Мен? Защо?“
Виждайки поражението на Тарантулата, Обикновеният човек наведе глава и се втурна към Тиана с надеждата да я сграбчи със силните си ръце. Но Тиана опря метлата в пясъка и посрещна атаката му с насочена към него дръжка. Ударът улучи героя в стомаха, но инерцията му беше толкова голяма, че той продължи да се движи — и прелетя на дръжката над Тиана, след което зарови глава в пясъка.
— Силата ми ме напусна… — изстена Обикновеният човек и зарида.
Зрителите зашумяха. Някои възмутено възкликнаха, притеснени от поражението на другарите си, но повечето искрено се радваха на появата на нови герои. Ранените бяха изнесени на ръце.
Алхазаб вдигна ръка и веднага настъпи тишина.
— Лакомника и Скачащата мишка — спокойно каза Прозрачният бог. — Бой без правила!
Трикс и Тиана се спогледаха и застанаха рамо до рамо. Лакомника и Скачащата мишка също се спогледаха. Намигнаха си, кимнаха — и едновременно се втурнаха в атака. Скачащата мишка не бързаше да се приближава, бягаше бавно, като в същото време хвърляше с всичка сила остри камъчета. Едно от тях попадна в рамото на Трикс — и ръката му почти се парализира от болка.
А Лакомника директно се засили за ръкопашен бой. Разперил ръце с ужасните ръкавици с шипове-нокти, той ревеше зловещо като див звяр и кръвожадно пулеше очи.
Нямаше какво повече да се чака. Планът на нападателите беше прост и ясен — докато те се разсейват в схватката с Лакомника, Скачащата мишка щеше да ги замерва с камъни.
Трикс се завъртя и със заучено в тренировките движение хвърли метлата си в Скачащата мишка. Със заплашително бръмчене метър и половина дългия кленов прът, плътно обвит в гъвкава лоза, се устреми към лицето на нападателя, който оправда прякора си и подскочи, избягвайки ловко удара. Но метлата внезапно се завъртя във въздуха — и хиляди тънки орехови клонки шибнаха Мишката през лицето.
— Ай! — изкрещя Мишката и заподскача на място, нанасяйки удари с ръце във въздуха. — Ай-яй-яй!
Междувременно Лакомника вече приближи на разстояние за атака. Забави устрема си и започна много внимателно да наблюдава метлата в ръцете на Тиана. Трикс разбра, че ударите тук ще са безполезни, острите стоманени нокти щяха да срежат дори дръжка от желязно дърво.
Затова Трикс се хвърли в краката на Лакомника и с всички сила го ритна в коленете. Усещането беше такова, сякаш беше ударил по две парчета желязо. Но и Лакомника доста пострада — той подгъна колене, падна и смъртоносните му нокти се заровиха в пясъка. Тиана не пропусна този шанс — скочи на гърба му и започна да го удря с дръжката на метлата, пречейки му да се обърне или да измъкне ръцете си.
— Достатъчно! — прекъсна битката Прозрачния бог. — Не убивайте тези… нелоши воини.
Опозорени и нещастни, Скачащата мишка и Лакомника се оттеглиха.
— Много, много добре — замислено продължи Алхазаб. — Нима наистина владеете изкуството на асасините?
— Да, Прозрачен бог! — възкликна Трикс. — Сами го изучихме със самоучител!
Алхазаб кимна.
— Прекрасно сте се справили. Е, да продължаваме… Капитана и Желязоглавия!
Беше ясно, че за последни Прозрачният бог беше оставил най-силните противници. Трикс стисна по-здраво метлата в ръката си и погледна Тиана.
— Пази се от щита му! — прошепна момичето. — Чух за него от Амал… всички мислят, че е само за защита, но той го ползва и за атака!
— Повече ме притеснява рицаря… — призна Трикс.
Двамата герои приближаваха, бавно и неумолимо. Трикс помисли за секунда и каза:
— Да вървим!
И те тръгнаха срещу тях.
Капитана и Желязоглавия се спогледаха. Не бяха свикнали тях да атакуват и това ги разтревожи. Капитана рязко изтегли назад ръката с щита и със страшна сила го хвърли към Тиана.
Момичето приклекна и в мига, когато свистящият и въртящ се щит прелетя над главата й, вдигна метлата си. Дръжката попадна в центъра на щита и той прекъсна полета си, завъртайки се на метлата, буквално като въртяща се чиния. Капитана онемя. А Тиана с ловки движения на метлата спря въртенето на щита, хвана го в ръка и тръгна към Капитана. Той веднага застана в отбранителна позиция, подготвяйки се да избегне хвърления снаряд.
Но Тиана нямаше намерение да хвърля щита. Тя приближи на крачка от Капитана и с всички сили го удари с него по главата! Капитанът подбели очи и рухна на земята.