— Леле… — прошепна Трикс.
— Напразно пренебрегваше тренировките с кухненски прибори — прошепна му Тиана. — Щитът всъщност е просто един голям тиган!
Осъзнавайки, че е останал сам, Желязоглавия изрева и извади огромен меч. Ударите му бяха редки, но със страшна сила — и неумолимо приближаваше към юношите. Нападайки го от две страни, Тиана и Трикс успяха да му нанесат няколко сполучливи удара — но бронята надеждно защитаваше лудия рицар.
— Не можем да пробием бронята му! — безпомощно възкликна Тиана.
Трикс също много добре го осъзнаваше. Методите на асасините, при цялата им ловкост, бяха слабо пригодени за битка с оковани в броня рицари. Тук дори остър нож или нормален меч с нищо не можеха да помогнат — обикновено един рицар трябваше да го млатят поне двадесет минути с тежък меч, преди той да не издържи на синините и натъртванията и да помоли за милост. А случаите, когато се е стигало до пробиване на бронята, бяха толкова редки, че бяха възпети от менестрелите (макар че, като правило, проблемът тук не е в силата на удара и остротата на меча, а в слабостта на бронята).
Разбира се, ако биеш Желязоглавия с тояги много, много дълго време, то той няма да издържи грохота и ще помоли за милост. Но за това трябва да го налагаш толкова дълго, че той ще има време да избие цяла армия…
Като се въртяха и подскачаха около могъщия воин, Трикс и Тиана избягваха ударите и го ръгаха с дръжките или с клонките на метлите си. Но от това сякаш нямаше никакъв ефект. Ех, ако можеше да се използва магия! Но Прозрачният бог веднага щеше да усети, че нещо не е наред…
В пълното си отчаяние Трикс с всички сили удари Желязоглавия под мишницата, където рицарят беше покрит не от плътна броня, а от плътна желязна мрежа, която отдавна беше ръждясала от потта. Мрежата беше толкова ситна, че дори и дръжката да беше проникнаха между нея, щеше да е само върхът й. Но Желязоглавия рязко трепна, замръзна и… се изкикоти.
— Под мишниците! — извика Трикс и започна с всички сили да върти и мърда метлата.
Тиана веднага се присъедини от другата страна.
Рицарят замръзна с вдигнати ръце и само се тресеше и кикотеше. Очевидно от много отдавна не се беше чесал и неочакваното гъделичкане за него се превърна в непреодолимо изкушение.
Възползвайки се от момента, Трикс вдигна от земята оставеното от Тарантулата въже и го усука около краката на рицаря. Желязоглавия вяло размаха меча си, но така и не успя да нанесе удар. Кикотейки се и дрънчейки на желязо, лудият воин падна на пясъка. Трикс взе второто въже и с всички сили върза ръцете на рицаря.
— О, не спирайте! — изстена рицарят. — Чешете ме! Чешете!
От състрадание Трикс и Тиана продължиха още около минута да гъделичкат рицаря през плетената ризница. После Трикс захвърли метлата и стегна въжетата по-здраво. Желязоглавия остана да лежи като обърната по гръб костенурка.
Обръщайки се към Алхазаб, Трикс се поклони и извика:
— Ние победихме всички съперници, Прозрачен бог! Достойни ли сме да се присъединим към редиците на твоята стража?
Алхазаб размишлява цяла минута. После каза:
— Да, вие победихте всички съперници. Но не и един друг. Бийте се помежду си.
Трикс и Тиана се спогледаха.
— Съгласи се — прошепна само с устни Тиана. — Аз ще се предам…
Трикс поклати глава, падна на колене и възкликна:
— О, Прозрачен бог! Искай от нас каквото искаш, дори и живота ни! Но не ни карай да се бием помежду си! Ние сме побратими и сме се заклели никога да не вдигаме оръжие един срещу друг! Не ни карай да се лишим от честта си, защото не подобава на стражите на велик владетел да бъдат безчестни!
Алхазаб изсумтя. После погледна назад към своите съветници, а след това и към воините.
Воините изглеждаха много сериозни. Мнозина кимаха. Воините всъщност приемат неща като братството много сериозно.
— Добре — кимна Алхазаб. — В твоите думи има дързост, но има и благородство. А аз ценя и благородството… и дързостта. Самият аз съм такъв!
Прозрачният бог се засмя и воините избухнаха в одобрителни възгласи.
— Ето ви злато, за да си купите камили и достойни оръжия — Алхазаб замахна с ръка и хвърли на арената кожена кесия. — Харесва ми вашият стил, но воинът трябва да се бие с меч, а не с метла! Тази вечер постъпвате в моята стража.