— Така… вземате нови камили, без драскотини и видими увреждания, с пълни с вода гърбици — замърмори търговецът. — Така и трябва да ги върнете — напоени, нахранени и цели.
— Нима камилите имат вода в гърбицата си? — удиви се Трикс. — Чух, че това е измислица.
— Така е прието да се казва — избягна прекия отговор търговецът. — Е, подпишете…
— Ей сега… — Трикс за всеки случай обиколи камилите, като внимателно ги оглеждаше. После каза: — Тази има драскотина на задницата.
— Глупости, само седна в тръните… — търговецът се намръщи, но въпреки това отметна нещо в пергамента.
— А тази е протрита под седлото! — отмъстително продължи Трикс.
— Глупости, просто неудачно се отърка в друга камила… — навъси се търговецът.
— И едното око е затворено от бяло петно!
— Е… не че е напълно затворено… има дупчица… — въздъхна търговецът. Тиана приближи до него и намръщено погледна пергамента, където схематично беше изобразена камила. Търговецът промърмори нещо недоволно и зачеркна с хикс едното око на схемата. После се въодушеви и попита: — Всеки своята камила ли ще язди? Ако ги сменяте, тогава застраховката се удвоява!
— Всеки ще язди своята си камила — каза Трикс.
Търговецът неохотно се подписа под пергамента и подаде на момчетата две заострени пръчки.
— Ето вашите стимули.
— Какво? — не разбра Тиана.
— Стимул! — раздразнено каза търговецът. — Пръчка за подкарване на камилата. А вие как я наричате?
— Просто пръчка — отсече Трикс и взе своя стимул.
— Не, това е остаряло — поклати глава търговецът. — На всички е приятно, когато подкарваш културно, и на хората, и на камилите. Така че казвайте „стимул“, иначе ще изглеждате много задръстени.
Въоръжени със здрави стимули, момчетата подкараха камилите с тях и напуснаха корала. На пръв поглед камилите бяха наистина добри — крачеха равно и бързо, изпълняваха командите безпрекословно и миришеха умерено.
— В една стара хроника — похвали се със знанията си Трикс, — камилите поетично са наречени корабите на пустинята.
— Защо? — попита Тиана.
— Е, има цели три причини — с гордост обясни Трикс. На всеки човек е приятно, когато му предоставят възможност да блесне с ерудиция и Трикс не беше изключение. — Първо, на камила се клатушкаш по същия начин, както и на кораб…
Тиана кимна.
— Второ, ездачите на камили ругаят почти толкова силно, колкото и моряците. И повече от моряците ругаят само хронистите.
— Предполагам, че ездачите ругаят само лошите камили — реши Тиана.
— И трето, ако една камила случайно попадне на плаващи пясъци, тогава можеш да се удавиш заедно с нея…
Тиана уплашено погледна Трикс.
— Не искам да потъвам в пясъка!
— Не се случва често — побърза да я успокои Трикс. — А опитните камили, когато попаднат в плаващи пясъци, веднага лягат по корем, гребат с крака и плуват до достигане на твърда земя!
Честно казано, последното Трикс си го измисли, за да успокои Тиана. Но при неговите думи по гърбовете на камилите пробягаха искрици синя магическа светлина, след което камилата на Трикс обърна глава и го погледна с изненада и признателност.
— Ей, по-внимателно с магиите! — прошепна Тиана.
— Без да искам… — разкая се Трикс. — Но сега поне няма да се притесняваме от плаващи пясъци… Да отидем за оръжия?
— Но аз не мога да се бия с меч — призна Тиана.
— Тогава ще си избереш нещо подобно на метла — кимна Трикс. — Но благородно, така че Алхазаб да е доволен.
— Копие? Същото е като метлата, просто вместо пръчки има стоманен връх.
— Копие — съгласи се Трикс. — Става!
Не се наложи да търсят дълго продавачи на оръжия — в лагера те бяха не по-малко, отколкото тези на камили. Имаше както луксозни шатри с претенциозни табели от рода на „Самаршанско оръжие — най-доброто оръжие в света!“ или „Самаршански меч-търговец“, така и по-прости палатки с надписи: „Ковач Джамал — кове по поръчка на клиента!“ или „Оръжейник Абуз — тридесет години на пазара! (с почивки за обяд)“. Но Трикс извади от джоба си остатъците от парите, погледна ги тъжно и насочи камилата към най-евтините оръжия — там, където нямаше нито палатки, нито табели, само подредени под тънки навеси оръжия, направо върху пясъка или на стари рогозки…