— Но тук като че ли е чисто… — плахо каза Трикс.
Алхазаб се засмя и махна с ръка:
— Да, не за това ви поканих тук, млади воини. Седнете, яжте и пийте, бъдете мои гости…
Не може да се каже, че Трикс се зарадва от това гостоприемство. Владетелите не викат просто така при себе си обикновените охранители! Но нямаше какво да направят, така че Трикс и Тиана положиха копията си и седнаха, неволно притискайки се един до друг. Алхазаб седна срещу тях и радушно побутна блюдо с халва към тях.
— Яжте, яжте… Младите обичат сладко. Много добре го помня, самият аз не съм чак толкова стар — той се засмя.
Трикс предпазливо взе парче халва.
— Чудите се защо съм ви повикал? — попита Алхазаб.
— Да, Прозрачен бог — призна Тиана.
— Не допускайте безпокойството да се промъкне в сърцата ви, защото аз не замислям нищо лошо или зло — успокои я Алхазаб. — Казахте, че идвате от далечния край на солените езера… никога не съм бил там, но това също са мои земи. Разкажете ми как живее народът на производителите на сол. Само че честно, без да скривате нищо!
Трикс се прокашля. Погледна Тиана.
— Говори ти — предложи тя.
— Добре, Прозрачен бог — кимна Трикс. В главата му се въртяха няколко истории наведнъж, измислени от началото до края. Според една от тях земята на солопроизводителите е спокойно и щастливо място. В друга — бедно и опасно. Трикс не можеше да реши коя история да избере. — Ние, солопроизводителите, живеем край огромни солени блата в самия край на Самаршан…
— Откъде идва солта? — попита Алхазаб.
— Солта? — замисли се Трикс. — От блатата.
— Това е ясно, глупчо — беззлобно отговори Алхазаб. — А откъде се взема в блатата?
— Има различни мнения — каза Трикс, осъзнавайки, че изобщо не е наясно с произхода на солта. — Някои хора казват, че вълните от соления океан по време на буря се стичат в низините, което прави водата в блатата солена. Други смятат, че самата земя под блатата е изпълнена със сол — огромни скали от сол, които се разтварят в блатната вода.
— И двете версии са доста вероятни — разсъди на глас Алхазаб след известно замисляне. — А как добивате солта?
— С различни способи, о, владетелю на света! Старите мъже и жени обикновено бродят из блатата и търсят солни кристали, полепнали по блатните растения или камъните. Откъртват тези кристали и ги носят в селото. Трудът на възрастните хора е тежък, много от тях се давят в тресавището, понякога ги нападат блатни крокодили, а през есента и пролетта ги хапят блатни комари. Солта, която произвеждат, е мръсна и не много вкусна, затова е евтина и я наричат старческа сол. Знаещите хора я използват само да хранят добитъка…
Алхазаб се намръщи.
— Пфу, каква гадост…
— Възрастните добиват сол по друг начин — вече по-уверено продължи Трикс. — Те вземат вода от блатото, прецеждат я през тънка марля и я кипват в котли. Когато цялата вода се изпари, на дъното на котела остава слой сол. Тази сол се цени повече и се нарича огнена сол, или възрастна. Обикновено нея ползват за готвене. Но добиването на сол по този начин е само за силни и здрави хора, защото изпаренията на врящата солена вода са отровни, карат хората да кашлят, а и дървата за огъня трябва да се носят отдалеч, защото наблизо вече сме изгорили всички дървета…
— Аха… — обади се Алхазаб.
— А най-рядката и най-скъпа сол е детската — въодушевено продължи Трикс. — Всички момичета и момчета на племето отиват в уединени райони на блатото — момчетата наляво от селото, момичетата — надясно. След това се събличат голи и се потапят в бъчви с тъмна, студена и солена вода, след което изсъхват на слънце. Солта, полепнала по тялото им, се изстъргва с помощта на стъргалка и се счита за най-чистата и най-вкусната. Мнозина вярват, че тя подмладява и плащат за нея в злато!
— Фу! — възкликна Алхазаб, като направи гримаса. — Каква гадост! И въобще, има нещо крайно непристойно в това!
— О, да! А само да знаеш, Прозрачен бог, как щипе кожата тази сол! — въздъхна Трикс. — Освен това я изсветлява и ставаме бледи, като северняци. Но в нашия край живеем бедно и дори на децата се налага да добиват сол…