Трикс и Тиана се спогледаха и излязоха от шатрата. Бузите на Трикс горяха. Получи се така, че той с безотговорната си бъбривост беше убедил Прозрачния бог да продължи своя поход! Какво му костваше да разкаже другата история! Нали дори я беше измислил — за тихите, мирни простори на солените блата, по които цъфтят орхидеи и живеят весели дружелюбни кучета; за празника на събирането на първата сол; за солените рози, които влюбените взаимно си подаряват; за невероятно вкусните ястия, които готвят в колибите на солопроизводителите; за червената сол — която се добива на границата между блатата и пустините, за зелената сол — която се събира през пролетта; за черната сол — която уж трябва да се яде в дните на тъга и траур… Беше добра история, красива и спокойна. Но на Трикс му се стори, че в нея има малко действие и той започна да разказва за старите хора, давещи се в блатото, и за децата, къпещи се в разяждаща саламура… Как се получи така? Това дори не беше магия! Просто думи, без никаква магическа сила! Просто лъжи! И изведнъж тези лъжи накараха могъщия магьосник да се реши на война!…
Стиснал здраво копието си, Трикс стоеше на поста си и размишляваше. Рано или късно някои магьосници осъзнават, че думите, дори да не са непременно вложени в заклинание, имат немалка сила. И след това стават много по-внимателни с думите… или — точно обратното. И едните, и другите стават велики магьосници, само че първите ги наричат добри, а вторите — зли.
Но Трикс, разбира се, не знаеше това.
Затова просто стоеше, очаквайки смяната на караула и умуваше как да победи Прозрачния бог. Беше малко уплашен, за което на много малко хора би признал. Но също така му беше и жал за Алхазаб — и за това не би признал на никого.
Да говориш за доброто е винаги по-трудно, отколкото да говориш за злото.
4
Скрити зад гърбовете на другите воини, Трикс и Тиана наблюдаваха влизащия в лагера на Алхазаб фургон на пътуващия театър. Актьорите нервно се оглеждаха, постоянно придърпваха белите ленти на ръкавите си, които трябваше да гарантират безопасността им, и като цяло, поне според Трикс, изглеждаха толкова подозрителни, че ако той беше истински пазач на Прозрачния бог, веднага би извикал „Вържете ги, братя!“
Най-накрая фургонът стигна до пресъхналото езеро и спря. От шатрата на Алхазаб излезе Хамас, накара актьорите да се подредят и набързо ги разпита. Трикс нервно облиза пресъхнали устни, чудейки се дали пълководецът ще открие неочакваната прилика между младия актьор Трикс и новоизпечения пазач Три. Но Хамас не се загледа в Трикс, а и въобще, като се успокои и внимателно се вгледа, юношата осъзна, че между днешния Трикс и този отпреди месец няма много прилики. Сега косата на Трикс беше доста по-пораснала, така че спокойно се връзваше на кок отзад на тила по обичая на асасините, предишният Трикс беше много по-светлокож, по-слабичък, а и очите му бяха къде-къде по-наивни. Може би, дори ако предишният Трикс и сегашният Трикс застанеха един до друг — щяха да изглеждат по-скоро като братя, но не и като един и същи човек.
Може би точно затова да гледа себе си беше изненадващо, но изобщо не толкова странно и плашещо, колкото очакваше Трикс. „Това не съм аз — изведнъж си помисли той. — Това е момчето, което бях. А човек се променя през цялото време, всеки ден той става друг. Всъщност ние живеем не един живот, ние живеем хиляди животи — просто те следват един след друг и ние не веднага забелязваме, че старият живот е свършил и е започнал нов…“
— Трябва да се подстрижеш — прошепна Тиана в ухото на Трикс, прекъсвайки философските му размишления. — Дългата коса не ти отива много…
— Добре… — отговори Трикс, малко смутен от подобна загриженост.
— Жалко, че не бях с вас!
— Защо? — изненада се Трикс.
— Ама ти наистина ли не разбираш? Кое огледало ще ти позволи да се видиш толкова добре отстрани, дори в движение, и при това от всички страни? Подходяща ли е прическата ти или не, красива ли ти е походката, дали погледът ти е загадъчен…
Колкото и да беше увлечен да се гледа, Трикс мислено отбеляза, че в думите на Тиана има интересна идея. Ако успее да изгради някакво магическо устройство, което да позволи на жените да изучават себе си отстрани, търсенето му ще бъде значително!
Междувременно Хамас приключи с комедиантите, даде им последни указания и се отдалечи. Трупата на господин Майхел се хвана на работа, а бездействащите зрители започнаха да се разпръскват малко по малко. Трикс и Тиана побързаха да се махнат.