— Иначе…
— Какво „иначе“? — разпери ръце Алхазаб. — Ще ме омагьосаш ли, фейо? Няма да ти се получи! Когато станах най-великия магьосник на света, първото нещо, което направих, беше да се защитя от всякаква враждебна магия. Дори могъщ дракон не може да ме победи, да не говорим за теб, дете на цветята.
— Но… — гласът на феята трепна. — Но… моля те! Върни го, пощади го…
— От къде на къде? — възмути се Прозрачният бог. — Чу ли как се опита да ме омагьоса? Това беше законна самоотбрана!
— И той също се защитаваше! — не се отказваше Аннет.
— А, не, тук няма да влизаме в дискусия! — поклати глава Алхазаб. — Всички сте виновни за опит за покушение срещу мен и затова ще бъдете строго наказани.
Актьорите на сцената затрепериха от страх.
— Може би с витаманта ще се занимая отделно — допълни Прозрачният бог, гледайки вързания с невидими връзки Гавар. — Ще е полезно да узная плановете на витамантите, както и границите на тяхната магия и способността им да издържат на болка. А теб, смешно безполезно същество, ще оставя при себе си, изглеждаш приятно и си забавна в разговорите. Но всички останали предатели комедианти…
— Предай ги на своите воини, Алхазаб — предложи Хамас. — Те ще ги нарежат на парчета, ще ги прободат с копия и ще ги стъпчат в пясъка с камилите си.
— Добро предложение — кимна Алхазаб. — Но няма да сме толкова сурови. Нека презрените комедианти бъдат бити с камшици и позорно прогонени в Дахриан…
— Тогава по-добре ме изпрати след Трикс! — внезапно извика Йен. — Изпрати ме в Сърцето на ада!
— И мен — внезапно извика Бамбура. Алби, притисната в крака му, утвърдително излая.
— И мен! — каза Хорт.
— И мен! — потвърди Шараж.
Майхел погледна приятелите си и каза:
— Е… щом въпросът е поставен така… тогава нека децата бъдат бити и освободени, хубавия пердах никога не е вредил. А аз… аз като всички останали. С приятелите.
— Каква саможертва — удивено каза Алхазаб. — Е, смятах да проявя милост, но щом така искате…
Трикс разбра, че няма за кога да отлага. Изправи се, пристъпи към Прозрачния бог и положи ръка на рамото му.
— Какво още? — попита Алхазаб и се обърна. — А… ти ли си, момчето от земите на солопроизводителите…
Внезапно се намръщи и внимателно се вгледа в Трикс.
— Аз съм магьосникът Трикс! — каза Трикс. — Същият, когото безуспешно се опита да изпратиш в Сърцето на ада!
— Трикс! — извика Аннет, изхълца и падна на пясъка. Тиана бързо вдигна припадналата фея и я скри в пазвата си.
— Не се опитах, а те изпратих! — възрази Алхазаб, загубвайки всякакъв интерес към феята. — Как се върна? И защо се върна преди още да бъдеш изпратен?
— Защото съм велик магьосник! — стараейки се да придаде твърдост на гласа си, каза Трикс. — И те предизвиквам на магически дуел!
— Какво? — намръщи се Алхазаб. — На магически дуел?
— Не, всъщност на разговор! Нека със заклинания се сражават слабаците, недостигнали дълбините на магията. А ние ще анализираме нашата магия и ще разберем кой от нас е по-силен!
— Господарю мой, усещам уловка в думите му! — възкликна Хамас. — Ще бъде по-добре, ако посека предателите, проникнали в редиците на твоята охрана.
Трикс стисна копието по-силно, въпреки че всъщност не вярваше особено в способността си да победи опитния воин.
— Предполагам, че си прав, верни Хамас… — замислено каза Алхазаб. — Щом като той успя да оцелее след моето заклинание, би било разумно да опитаме със стомана…
И в този миг земята под краката им затрепери, пясъците като фонтани излетяха нагоре и изпод земята започнаха да изскачат искрящи стоманени големи. Размахващи ръце, в които стискаха огромни саби, с огромните си крака и с искрящите си стъклени очи големите изглеждаха много внушително. Ужасените воини на Алхазаб се отдръпнаха. Няколко смелчаци се опитаха да ги посекат с мечове, други започнаха да стрелят с лъкове и да хвърлят копия — но не изглеждаше, че това наврежда на големите.
Само за миг големите образуваха кръг, обхващащ Прозрачния бог, десет от неговите пазачи и сподвижници, трупата на господин Майхел и Трикс с Тиана.
— Забавно — спокойно каза Алхазаб. — Това са…
— Гноми! — изкрещя Хамас.
И наистина, след големите изпод земята изскочиха гноми. Мрачни, войнствени, със сплетени за бой бради (на края на всяка брада — тежка бодлива топка, с която да удрят враговете), с остро наточени кайлове. Единственото нещо, което малко не подхождаше на вида им, бяха големите тъмни очила, проблясващи изпод шлемовете. Гномите застанаха с гръб към големите, образувайки втори, по-малък кръг.