Неспокойкото [ЛП]

— О! Това е един от върховете на нашата поезия! — зарадва се търговецът. — Не всеки може да зацепи мъдростта, скрита в четири къси реда… Ето, слушай…

Трикс кимна и се подготви да зацепи.

Напих се вчера аз, макар изобщо да не исках, И днес ще се напия, макар още да не съм. Какво да правя! Много обичам да се напивам, Аз и утре ще се напия — това е мойта орисия!

— Силни стихове! — одобри Трикс, който изобщо не искаше да изглежда незацепил. Насърченият Васаб кимна:

— Да, това е едно от любимите ми… А ето и още едно:

Пред небето нищожни сме ние, все едно червеи, Изобщо Вселенската мъдрост не схващаме! Единствен Великият везир — от небето по-силен е, От вселената по-мъдър е! Кълна се, така е!

Трикс се замисли:

— Ами… интересна мисъл, разбира се. Но някак малко прекалено земна.

Васаб въздъхна и самокритично призна:

— Да, философията малко липсва. Но това е от задължителните. В началото на всяко четене задължително вмъквай възхвала към Великия везир. За един чужденец, разбира се, е по-добре да вмъква общочовешки ценности. Ето, например това:

Дева млада, отново ти при мен дойде И думи за любов огнени прошепна… Събудих се — о, ужас, моята жена до мен лежи! По-добре целия живот да си проспя и в съня си да умра!

— Това е… интересно — леко се смути Трикс.

— Васаб знае какво харесват младите! — ухили се търговецът. — И Васаб някога е бил млад! Е, сега е твой ред…

— У нас не съчиняваме зацепки — призна Трикс. — Имаме всякакви други стихове…

Охраната и племенникът, забелязвайки, че заплахата от слушане на зацепки е отминала, се приближиха.

— А какви са вашите стихове? — заинтересува се Васаб.

— Ами… например, хламерики.

Търговецът изненадано вдигна дебелите си вежди.

— Това е, когато се римуват глупости — поясни Трикс. — Но е смешно! Ето, слушай…

Някакъв маг, живеещ във Дилон, Превърнал своето месо в бульон. Ексцентрикът за вечеря супа ял, Но така и не се наял. Глупав маг, живеещ във Дилон.

— Струва ми се, че схващам идеята — кимна Васаб.

— Ето още едно — каза окураженият Трикс.

Бил рицарят в битката решителен, Но за здравето си не бил бдителен. Внезапно открил се за проба, И хоп — отправил се в гроба. Макар да бил в битката решителен!

Васаб учтиво се засмя. После каза:

— Мисля, че схванах основната идея. Римуват се първата, втората и петата строфа… Първата и петата частично се повтарят… В първата трябва да се опише кой и къде се намира, а после — какво се е случило. Хм… Приеми от същия дар, скъпи Трикс!

Трикс се приготви да слуша.

Живял в тревата веселият скакалец, Зелен бил той като киселец. Но ето жаба там се появила, Бързо тя го уловила. И изяден бил веселият скакалец…

— Добро е — призна Трикс. — Но малко тъжно! Хламерикът ти се получи детски, а от него децата ще плачат.

— Нищо, нищо — кимна Васаб и погали брадата си. — Децата също трябва да знаят, че нищо не е вечно под луната. Освен това децата по своята природа са жестоки, преди възпитанието да ги поправи. Кой от нас като дете не е стъпквал мравки?

Трикс тъжно кимна.

— Кой не е хвърлял камъни по бездомно куче?

Трикс се замисли.

— Кой не е връзвал звънче към опашката на заловен чакал? Кой не е подменял яйца в гнездото на птица със заоблени камъчета? Кой не е хвърлял скорпиони в прозрачен съд, за да ги гледа как се бият до смърт?

— Аз не съм правил така — ужасено каза Трикс, чийто детски жестокости се ограничаваха до разрушаване на мравуняк (за което съхерцогският лесничей безмилостно го наби — с разрешение на родителите му, разбира се).

— Е… срещат се и хора благородни още от раждането си — смути се Васаб.

Известно време яздеха мълчаливо. Започна да напича. Камилите крачеха все така бавно и равномерно. Трикс тъжно си помисли, че ако камилите можеха да се движат със скоростта на състезателен кон, пътуването до Дахриан би отнело много по-малко време. Впрочем, кой казва, че не могат? Просто не искат!