— Аз магьосник ли съм или не съм? — шепнешком си зададе въпрос Трикс. — Ще чакам ли милости от природата или ще си ги взема със сила?
— А? — трепна задрямалият Васаб.
— Искаш ли още днес да стигнем до Дахриан? — небрежно попита Трикс.
Очите на търговеца светнаха.
— Дали бих искал да се изкъпя в прохладния басейн в двора на дома си? Дали бих искал да ям вкусен пилаф? Дали бих искал да спя с любимата си млада жена?
— Значи отговорът е положителен — кимна Трикс. — Ами… да видим какво може да се направи!
— О! — зарадва се търговецът. — Магия! Истинско северно магьосничество! Целият съм внимание, приятелю!
— Бавно и спокойно крачат камилите по горещия пясък на пустинята — започна Трикс. Понякога вдъхновението го спохождаше веднага, но понякога се налагаше да започне заклинанието именно така — обикновено и спокойно.
— Ще си позволя да отбележа — обади се Васаб, — че пясъкът още съвсем не е горещ. Той, разбира се, вече се е стоплил от слънцето, но изобщо не може да се сравнява с дневната му температура.
— Бавно и спокойно крачат камилите по топлия пясък на пустинята — поправи се Трикс. — На пръв поглед изглежда, че камилата е животно тромаво и за бърз бяг неспособно…
— Кхъ-кхъ — учтиво се прокашля един от пазачите. — Това е заблуда. Само вие, северняците, смятате камилата за бавно животно. Нека да знаеш, млади магьоснико, че състезателна камила съвсем лесно ще изпревари кон!
— Абсолютно вярно! — потвърди търговецът. — На последната гонка „Дахриан“, която се провежда по заповед на Великия везир и Маркел вече повече от тридесет години, личната камила на Великия везир изпревари всички коне и финишира първа с преднина дължина и половина!
Трикс замълча, обмисляйки информацията.
— Бавно и спокойно крачат камилите по топлия пясък на пустинята. Само северняците смятат, че камилата е животно тромаво и за бърз бяг неспособно…
Самаршанците одобрително закимаха.
— Всъщност камилата е по-добре приспособена към живота в пясъците от всички други животни… — на Трикс изобщо не му харесваше тази фраза, но се надяваше, че сега ще стане и магията ще се получи.
— Камилата, разбира се, се чувства добре в пустинята — внезапно се обади племенникът на Васаб. — Но скорпионът е още по-добре адаптиран към пустинята!
— Скорпионът не е животно! — възкликна уязвеният Трикс.
— А какво е тогава?
— Насекомо!
— А насекомите не са ли животни? — ехидно попита племенникът.
— Да предположим, че Трикс има предвид висшите животни — примирително каза Васаб. — Но тогава бих заложил на фенека.
— На кого? — обезсърчено попита Трикс.
— На фенека. Една такава малка лисица. Може изобщо да не пие вода — ще хапне някой охлюв, ще сдъвче трева — и това й стига. Тя изобщо не се поти. Също така има много големи уши!
— Какво общо имат ушите? — възкликна Трикс.
— Как какво? За да не й бъде горещо.
Трикс замълча, а после каза:
— Мисля, че разбрах защо магията при вас е по-слабо развита.
— Защо? — полюбопитства Васаб.
Трикс не отговори. Мълча половин минута, но самаршанците също запазиха мълчание.
— Ще ви помоля да не коментирате моите заклинания — каза най-накрая с достойнство. — Просто слушайте внимателно — и тогава ще стигнем много бързо до Дахриан.
Самаршанците закимаха.
— Няма нищо по-изморително в едно пътуване от последните дни по пътя към дома — започна Трикс. — Всички приключения вече са се случили, всички покупки вече са направени, всички истории вече са разказани. Тъкмо време хората да видят роднини и приятели, а камилите — на воля да се напият и нахранят. Студена, чиста, прозрачна вода… Горещ, ароматен, пухкав пилаф… Сочна, сладка, вкусна трева…
Камилата на Трикс завъртя глава и погледна подозрително към ездача. Насърчен, Трикс продължи:
— Всичко това е съвсем близо — в прекрасния град Дахриан. Съвсем близо! Само трябва да се движим по-бързо! По-бързо и още по-бързо! Мисълта за това подтиква камилите по-силно от пръчка. По-бързо! Крачките се ускоряват! Никой не си е мислил, че камилите могат да тичат толкова бързо и толкова дълго, без да се уморяват, чак до дома на уважавания търговец Куркум Васаб!
Камилите наистина ускориха крачка. Можеше дори да се каже, че бягаха.