— Виж ти! Как мислиш — обърна се един от пазачите към друг, — ще стигнат ли до сухата река днес?
— Ще стигнат — отговори другия.
— Но мисля, че до Дахриан няма да успеят.
— И аз мисля така — съгласи се пазачът.
Колкото и да е странно, но тези прости слова на необразованите самаршански главорези оказаха съвсем неочакван ефект върху Трикс. Сякаш го облъхна нещо неземно, необичайно, като по чудо стигнало до пустинните земи. И могъщ маг от неизмеримо далече започна да нашепва думите на нечувано заклинание.
— Ех, керван! — възкликна Трикс. — Керван с камили, кой те е измислил? Знай, че само храбър народ би могъл да те роди, в земя, която не обича да се шегува, а голата пустиня е заела половината свят, като броим и дюните! И изглежда не са хитри зверове камилите, не на крила люспести се носят, а по-скоро пристъпват на изнурени крака. Но не в дилонски дантели е ездачът: с брада и бурнус е, а и седи на дявол знае какво; но надига се той, извърта се и команда изкрещява — и камилите като вихър крака завъртяха в идеален кръг, разтърси се пътеката и изписка от ужас фенекът наблизо — и те се понесоха, понесоха, понесоха!… И ето вече отдалече се вижда, как нещо прашно като стрела въздуха разцепва. Дими и пуши пясъкът под него, тътнат дюните, всичко остава далеч зад гърба. Спря поразен от магията наблюдател: това да не е мълния, откъснала се от небето? Какво означава това навяващо ужас движение? И що за неведома сила се крие в тези невиждани под слънцето камили? Ех, камили, камили, какви камили! Вихри ли криете във вашите гърбици? Уши във всяка ваша жила ли имате? Чухте познатата команда, дружно и едновременно напрегнахте мощни тела и почти без да докосвате земята с крака, се превръщате в едни издължили се линии, летящи по въздуха… У-у-у-у-у… А-а-а-а-а-а!
Всичко се сля. Вятърът го блъсна в лицето и Трикс се наведе, свивайки се между гърбиците. Отляво и надясно се издигаха стълбове прах, зад които се мяркаха дюни, а виковете на самаршанците изостанаха и се загубиха далеч назад — въпреки че Трикс съвсем ясно виждаше, че те се носят редом с него, без да изостават. Синьо сияние, познато на всеки магьосник, обгръщаше камилите — винаги така става, когато силата на заклинанието надвиши дадените от природата възможности и трябва с голи ръце да чупиш желязо… или, например, да изпревариш вятъра с тичане. С удивителна яснота Трикс видя как встрани от тях, там, където със сигурност копитата на камилите не стъпваха, пясъкът се пръскаше настрани и дюните се разпадаха. Ето сега минават покрай древни руини… чуй! само миг — и не останаха руини, още щом бързоногите медногърди кораби на пустинята прелетяха покрай тях, и древните камъни, оцелели хиляди години, се разпаднаха на прах… Камили, камили, кой ви е измислил такива, отговорете? Не отговарят! Само бягат, бягат и бягат напред…
Трикс, заслушан в мислите си, с ужас осъзна, че заклинанието беше толкова силно, че все още с лекота стои в главата му. Досега само беше чувал за такова нещо.
Васаб, чиято камила се изравни с камилата на Трикс, размаха ръце и нещо изкрещя. Трикс не разбра думите, но жестовете бяха достатъчно красноречиви и той погледна напред.
Пустинята беше изчезнала. Вместо нея сега се виждаше земя, макар и суха, но пресечена с канавки и засята със зърнени култури, а по полето се мяркаха човешки фигури и сгради. Те приближаваха към Дахриан!
— Почакайте, камили! — изкрещя Трикс. — Забавете своя бяг, преминете на ходом! Опомнете се — къде бягате? Струва ли си да препускате без път, да плашите хората — без цел, без разум, само заради едното движение! Има време за препускане, но има време и за подбиране на пътя!
— Ай, спри ги, смарагд на моето сърце! — стигна до Трикс ужасеният глас на Васаб. — Спри ги… спри ги… о, най-велик от магьосниците, защо ти трябваше да изпълняваш молбата ми… А?
Камилите стояха насред поле. В далечината, покрили главите си с ръце и притиснати до земята, лежаха селяни. Зад камилите се точеше дълбок поне половин човешки ръст улей, бразда, която сякаш стигаше отвъд хоризонта. Всъщност не можеше да се каже със сигурност, тъй като облак прах скриваше хоризонта. Самата бразда леко димеше.
— Ще ме хвърлят в затвора — тъжно констатира Васаб.
— Защо? — изуми се Трикс.
— Стъпкахме посевите. Нашият мъдър Велик везир не харесва, когато някой пречи на дехканите. О… свършен съм.
Местните жители вече се насочваха към тях. Групата стиснали мотики дехкани, чиито лица не изразяваха нищо добро, беше предвождана от богато облечен човек с чалма и бродиран със злато халат. И най-неприятното беше, че след тях бързаха десетица воини, въоръжени с криви саби и облечени в прочутите самаршански доспехи.