— Този е голям човек… — изпъшка Васаб. — Сигурно е поне втори помощник на управителя на северните полета. Властта му е достатъчна, за да ни заровят до кръста направо тук!
— Е, до кръста все още не е много страшно — опита се да го утеши Трикс.
— Така ли мислиш? — изуми се Васаб. — Работата е в това, коя половина от теб ще е в земята!
Трикс преглътна появилата се в гърлото му буца.
— О, презрян търговецо с жалки слуги и подозрителен голобрад чужденец! — изрева човекът в позлатения халат. — Какво направи с тази отвратителна магия и защо? Аз, Сад ар Тамак, първи помощник на управителя на северните поля, в името на Великия везир Аблухай, искам да дадеш отговор!
— Първи помощник… ще ни закопаят до коляно… — едва чуто промърмори Васаб. От страх той явно не знаеше какво да отговори.
В този момент Трикс чу шум отдолу. Разбира се, в тази ситуация той можеше да бъде причинен от различни, в това число и много срамни причини, но свеждайки поглед, той видя как в издълбаната от камилите бразда се стича вода от разрушените напоителни канали. Меланхоличните камили, които никой не се канеше да закопава в земята, бяха навели глави и утоляваха жаждата си.
— О, Сад ар Тамак, мъдри първи помощнико на началника на северните полета на Великия везир Аблухай, да бъдат градините му плодовити, слугите — учтиви, а камилите — бързоходни! — възкликна Трикс. Той вече оцени предимството на самаршанската учтивост, която му даваше време да събере мислите си. Сад ар Тамак го погледна подозрително. — Аз съм Трикс Соийе, велик магьосник, поданик на могъщия крал Маркел Веселия, и идвам при вас с мисия от най-голяма важност!
За съжаление думите му не предизвикаха цялостния ефект, на който се надяваше.
— Значи теб няма да те закопая в земята — каза Сад ар Тамак. При тези думи Васаб пребледня.
— О, мъдри Сад ар Тамак! — продължи Трикс. — Чуй ме, преди да вземеш решение!
— Че аз какво правя? — много неучтиво отговори самаршанецът. Междувременно селяните се хванаха за мотиките и започнаха да копаят отстрани четири тесни дълбоки ями.
— Горещият дъх на пустинята изсушава тези… ъ-ъ… щедри поля — каза Трикс. — Затова реших да започна появата си в Дахриан с щедър дар за обикновените труженици!
— Какъв дар? — смая се самашанецът. — С потъпкване на посевите им?
— С прекрасен, дълбок и широк канал, който минава през твоите поля и отива в пустинята. За да се изкопае такъв канал ще е необходим трудът на хиляди и хиляди хора! Сега само го напълни с вода и вашите полета ще се увеличат!
Сад ар Тамак замислено огледа браздата. Повдигна халата си, скочи в нея, направи няколко крачки, докосна стените. След което удивено възкликна:
— Нечувано чудо. Пясъкът се е разтопил в твърда кора… такъв канал ще просъществува десетилетия.
— Това е моят дар за самаршанските дехкани! — каза Трикс.
Селяните, осъзнавайки, че концепцията се е променила, спряха да копаят дупките и също започнаха да оглеждат браздата.
— Какво искаш за своя дар, о, северни магьоснико? — попита след кратък размисъл Сад ар Тамак.
— Това е дар! — обърка се Трикс.
— Разбира се! Никой не ти предлага да ти плати за него. Но ако не направя ответен подарък, ще покажа неучтивост.
— Искай злато… — прошепна Васаб на Трикс. Предишният му бронзов тен бавно се завръщаше на лицето му, поради което сега беше мургав с бели петна. Брадата му, между другото, също леко сивееше.
Изпод мантията се раздаде тихият, приглушен глас на феята:
— Поискай полезни познанства. На Изток това е най-важното!
— О, мъдри Сад ар Тамак! — поклони се Трикс, макар че както седеше на камилата, той така или иначе оставаше много над първия помощник на управителя на северните поля. — Има ли на света по-голяма радост от радостта на човешкото общуване? Би ли ме запознал с някакви уважавани хора по твой избор?
— Словата ти са мъдри — без изобщо да се изненада, кимна Сад ар Тамак. — Ще помисля с кого ще е най-добре да завържеш познанство. Къде ще отседнеш в Дахриан?
— В моя уважаван приятел, търговецът Васаб Куркум.
Сад ар Тамак подозрително погледна към изпъчения търговец.