— Добре… млади магьоснико Трикс Соийе. Ще ви посетя тази вечер.
Дахриан беше първият самаршански град, който Трикс виждаше. Разбира се, в кралството имаше градове, които някога са принадлежали на Самаршан, но най-често управляващите в тях барони в пристъп на патриотизъм считаха за свое първо задължение да разрушат всички източни постройки. И ако баронът по произход беше самаршанец, тогава правеше това с особено усърдие.
Разбира се, като всеки град, който желае да оцелее повече от десетилетие, Дахриан беше заобиколен от високи стени, извън които се заселваха само най-бедните му жители. Но за разлика от познатите на Трикс градове, тук нямаше голяма разлика между къщите вътре и извън стените — всички бяха ниски, рядко на два етажа, построени не от камък или дърво, а от изпечена от слънцето глина. Улиците се разклоняваха и криволичеха без никаква система и дори Васаб понякога бърчеше чело, докато избира пътя. Каменните сгради, принадлежащи на богаташи, мистици или многобройни държавни чиновници, бяха обкръжени от пищни зелени градини. С приближаване към центъра на града глинените колиби ставаха все по-малко, криволичещите улички се изправиха и разшириха, а сградите започнаха да растат на височина — с масивни кули и огромни куполи.
Впрочем, целият град беше доста зелен. Дахриан беше построен между две големи реки, които навремето безсмислено изтичали в пустинята. Сега цялата вода старателно се събираше и се насочваше към полето, но първо течеше през града, мъдро покрит с мрежа от канали и канавки — и излизаше от града вече мътна и миришеща, но пък обогатена с ценни естествени торове. В сенките на ниските дървета стояха приклекнали старци, замислено дъвчещи тютюн; в каналите непринудено се плискаха деца; жени мъкнеха покупки от пазара или вода от кладенците; крачеха по важните си дела наперени мъже. В града камилите бяха малко, затова пък навсякъде търпеливо пристъпваха магарета, дехкани бутаха колички с плодовете на своите ниви, а занаятчии, разположени в сенките, неспирно хвалеха своите стоки.
От любопитство Трикс постоянно се въртеше на гърба на камилата, опитвайки се да види всичко наведнъж. Миризмите не го плашеха, в градовете на кралството също не миришеше на рози, дори в двореца на Маркел, ако навлезеш в някой тъмен ъгъл, можеха да се усетят застояли миризми. Просяците също бяха нещо обичайно и ежедневно.
Но в Самаршан всичко беше някак различно — дори миризмата и бедността. В миризмата като отделен нюанс се усещаха гнили екзотични плодове, засенчвайки основната композиция с мощна сладко-пикантна вълна, смел акцент внасяха черния пипер и разни други подправки. Просяците, дори най-уродливите и най-мръсните, старателно се грижеха за брадите си, почти всеки имаше в дрехите си нещо от много по-луксозен гардероб — украсени с бисери чехли на краката на малък скитник, шита със сребърни и златни нишки чалма на главата на старец в изпокъсан халат, изящна гривна с тюркоаз на треперещата ръка на побъркан мистик…
Като цяло, дори ужасното и кошмарното в Самаршан изглеждаше екзотично и празнично.
Първоначално Трикс беше сигурен, че такъв уважаван търговец като Васаб Куркум живее някъде в центъра на Дахриан, в потънал в градини дворец. Но за негова изненада след дълго обикаляне из града малкият керван спря до невисока ограда, зад която се виждаше най-обикновена глинена къща. Тук Васаб, като сумтеше и се жалваше от живота, се разплати с пазачите, а те, озъбени в някакво подобие на усмивки, потупаха търговеца по рамото, учтиво се поклониха на Трикс и като хванаха собствените си камили, си заминаха. Останалите племенникът на Васаб вече вкарваше в малкото дворче.
— Бъди гост в моя дом! — тържествено каза Васаб. — Може би не е толкова голям, колкото подобава на велик магьосник… но това е, което имам.
Следвайки камилите и Васаб, Трикс мина през портата, която търговецът веднага старателно заключи. Дворът беше малък. От едната страна се издигаше жилищната сграда. От другата — стена, отделяща го от съседния двор. От третата — ограждение за камили и малка лятна кухня с висока глинена печка. (А ако не сте разбрали какво има на четвъртата страна — там е оградата, отделяща двора от улицата, и портата, през която влезе Трикс.)
— Ти се върна, любими! — подрънквайки с не особено скъпи на вид, но затова пък многобройни гривни, пръстени и обеци, към Васаб се втурна жена на възраст около четиридесет години. Носеше износена памучна рокля и чехли на босите си крака. След като размени страстна целувка със съпруга си, тя с любопитство погледна към Трикс. Лицето й светна. — Явно сделките ти са били успешни! Дори си успял да купиш северняшки роб!