Трикс се огледа със съмнение.
— От теб мирише на пот — поясни феята. — И поне да беше твоята, а то — камилска…
Феята излетя през прозореца, избутвайки пердето. Трикс въздъхна, подуши ръкава на ризата си и сви рамене. Съблече се, застана в легена и се поля с вода. Да, навикът периодично да се миеш е похвален за всеки благороден човек, но нали вчера се къпа в езерото…
Но в някои отношения феята беше права. Обличайки чисти панталони и риза, Трикс се почувства съвсем различен човек. Поразходи се малко напред-назад, като се опираше на жезъла и се стараеше да изглежда солидно. После почисти мантията си.
На вратата се почука и Трикс отвори. Това вече беше другото момиче, връстницата на Трикс. Също смугла, с две дълги черни плитки, и може би по-симпатична от първата. Момичето започна с това, че изхихика, след това мълчаливо взе от пода мръсните дрехи, каната и легена с вода и излезе, без да каже нито дума.
Трикс осъзна, че въпреки очакването за края на света, Васаб Куркум не губи надежда да ожени поне една от дъщерите си за маг. Колко хубаво, че са само две!
И колко жалко, че Тиана не е тук…
Трикс въздъхна. След лятното приключение нито веднъж не беше виждал младата принцеса. А колко страхотно беше да пътува с нея! И колко надеждна приятелка се оказа тя в най-опасните ситуации! На Трикс му липсваше и Йен, който служеше като оръженосец в някакъв далечен гарнизон, както и малкият Халанбери, останал под попечителство на неговите родители. Но най-много, разбира се, му липсваше Тиана…
Също така Трикс се притесняваше, че няма никакви вести от Лапад. Дори да допусне, че магът не може просто да вземе и да се телепортира при Трикс — нали за това трябва добре да си представи къде точно се намира сега, желателно е дори да е бил на това място. Но магьосникът можеше поне да му изпрати съобщение! С някаква птица, с вятър, призован със заклинание… малко ли неща може да измисли опитен маг! Лапад сигурно вече се е върнал у дома, прочел е бележката му и…
Толкова ли е обиден, че дори не иска да чуе за ученика си?
Но нали Трикс нямаше друг избор. Той беше длъжен да изпълни дълга на честта вместо учителя си!
— Чук-чук! — каза, докато влиташе през прозореца феята. Леко се заплете в плата, небрежно махна с ръка — и платът сам се плъзна встрани. — Изми ли се? О, сега е съвсем друга работа… Ах, какъв прекрасен град е Дахриан…
— Виждам, че вече си яла — мрачно каза Трикс.
— Само капка! — Аннет притисна ръце към гърдите си. — Е, не се сърди, скъпи. Ще поспя половин час и всичко ще е наред…
Трикс въздъхна. Според него феята твърде често се хранеше с неправилен прашец. Но това беше изцяло по негова вина!
Като цяло, когато Васаб лично дойде при Трикс и го покани на обяд, той остави дремещата Аннет със смесено чувство на облекчение и вина. Не сложи мантията, но за тежест взе жезъла.
Обядът беше, както се полагаше да е на юг, много лек — плодове, чай и сладкиши. Масата беше поставена в двора, под покрит с лози решетъчен покрив, предпазващ от палещото слънце. В единия край на масата стояха Васаб, Трикс — от дясната му страна, и племенникът — от лявата. В другия край — най-младата и единствена съпруга Гулин. От дясната й страна бяха наредени тримата сина на Васаб — двамата съвсем малки и третият, малко по-млад от Трикс. А отляво — дъщерите. Във всичко се усещаше известна тържественост, макар че основното празненство за завръщането на домакина беше насрочено за вечерта.
— Ах, колко е приятно отново да си у дома! — възкликна Васаб, дарявайки семейството си с любящ поглед. — Два месеца бях на път, два месеца се сражавах с врагове и търгувах с чуждестранни търговци…
След това започна изброяване на подвизите, извършени от Васаб по време на пътуването. Отначало Трикс слушаше с голям интерес — оказа се, че по пътя към кралството Васаб и неговите пазачи победили банда разбойници, уплашили и прогонили кръвожаден грифон, а в гората отблъснали нападение на елфи, и то така, че накрая нападателите решили да се купят от тях копринена мрежа и лечебни еликсири… Всичко беше толкова увлекателно, като в детска приказка.
Но после Васаб започна да описва как в оазиса срещнал Трикс, който в това време се сражавал с дракони, притекъл му се на помощ и заедно принудили кръвожадните дракони да отлетят. Тук на Трикс му стана ясно, че фантазия е нужна на търговеца не само на пазара, когато хвали стоката си, но и у дома, за да спечели уважението на близките си. Стана му скучно и започна да хапва от ситното, но много сладко грозде. Седналото до Трикс чернооко момче плахо поиска разрешение да докосне магическия жезъл — Трикс великодушно разреши. Синът на Васаб докосна тоягата с кутрето си и се наду от гордост. По-малките братя го гледаха със зяпнали усти в нямо възхищение.