Това, разбира се, си имаше своите трудности. Със сигурност да се измисли заклинание, създаващо вкусно ястие, няма да е толкова лесно. И със сигурност заклинанието бързо ще се износи, тоест ще трябва да се създава ново…
Но в крайна сметка се отваряха удивителни възможности!
— Благодаря ти, Карим — каза Трикс. — Даде ми страхотна идея…
Карим, който така и не осъзна, че е открил ново направление в магията — диетичното, изненадано примига. Трикс реши да му обясни за какво става дума, но хвърляйки небрежен поглед към минувачите, се сви и се извърна настрани.
И това не беше изненадващо. Покрай скучаещите хлапета и бързащите по задачи възрастни крачеха трима души. Първите двама Трикс следваше да очаква да срещне тук, нали удивителните закони на приключенията никога няма да позволят на стари врагове да се разминат, ако се намират в един и същи град. Това бяха бившият съхерцог Сатор Гриз и синът му Дерик. Облечени бяха в самаршански дрехи — широки шалвари, свободни бели ризи и малки кръгли шапчици, а лицата им бяха потъмнели от жаркото слънце и съсухрени от несгодите. Но това бяха те, без съмнение!
Може би тази неприятна среща сама по себе си бе достатъчна да развали настроението на Трикс. Но като допълнение двамата Гриз имаха и спътник.
А спътникът, който въпреки жегата беше в блестяща черна броня, с шлем, покриващ лицето му, и с огромен меч на кръста, Трикс за последно беше видял да пада зад борда на собствения си кораб! Белокнижникът, рицарът-маг Гавар, от чиито ръце Трикс измъкна принцеса Тиана и по този начин разстрои всички планове на витамантите да придадат легитимност на нахлуването си в кралството!
— Карим, там крачат мои врагове — промърмори Трикс. — Ако ме видят — ще стане лошо!
Карим незабавно се премести, заслонявайки Трикс, и с най-невинен вид впери поглед в непознатите. Дали защото бяха увлечени в разговора, дали изобщо не очакваха да видят заклетия си враг сред самаршанските момчета или пък Карим удачно го беше заслонил, но двамата Гриз и Гавар ги подминаха. До Трикс достигна част от разговора им:
— … не може да бъде. Евикейт е повелител на живота и смъртта, той е по-силен от всеки магьосник! — казваше Сатор. И освен разбираемото раболепие по отношение на предводителя на витамантите, в гласа му се долавяше и съвсем искрена убеденост.
— Няма магове, равни на Евикейт — с хладен глас отвърна Гавар. — Но Прозрачният бог е повече от магьосник.
— Нали не искаш да кажеш, уважаеми Гавар, че той — ха-ха — наистина е бог? — леко иронично попита Сатор.
— Не искам — кимна Гавар. — Но трябва да…
Изведнъж той спря с леко метално скърцане. Застина с вдигнат във въздуха крак и възкликна:
— Проклето момче! Това проклето момче!
Трикс, който ги следеше с периферното си зрение, се вцепени от ужас.
— Трикс? — досети се Сатор. — И защо си спомни за него?
Проклетото момче, напълно забравило, че е могъщ магьосник, който веднъж вече е побеждавал Гавар в дуел, се приготви да хукне.
— Коляното! — изпъшка Гавар. — Ритни ме по коляното! Бронята е ръждясала, ставата не се сгъва добре…
— Разбирам — каза Сатор и с видимо удоволствие заби върха на ботуша си в коляното на Гавар. Кракът на витаманта със скърцане се сви.
— Само ако знаеше колко тъжно и самотно ми беше да се скитам по дъното на океана! — отдалечавайки се, продължи Гавар. — Тиня… водорасли… потънали кораби… кракени… И най-лошото от всичко — скариди! Лепяха се по мен на цели стада! Мразя скариди!
„Затова пък скаридите обичат гнило месо“ — злорадо си помисли успокоилият се Трикс.
Неговите врагове стигнаха до кулата на самаршанските магьосниците и Гавар почука по вратата с бронираната си ръкавица. Вратата плавно се отвори — изглежда ги очакваха…
— Размина се… — промърмори Трикс. — Благодаря, Карим. Разбра ли как ме мразят?
— Откъде да разбера? — изненада се Карим. — Не говоря вашия език, мога само да броя до десет и знам няколко израза. „Вкусна праскова, сладка-сладка!“, „Прекрасен еликсир, ще станеш като момченце!“ и „Ей, красавице, тук ела, при мен е най-хубавата пудра!“
Трикс неразбиращо се взря в Карим.
— Как така — не говориш? Нали с теб разговаряме!