Роботърговецът облиза устни:
— Триста динара!
— Какво? — втрещи се Трикс. Огледа се. Самаршанците одобрително кимаха. — Цената… цената на един роб е двадесет динара! Или двадесет и пет! Най-много… тридесет.
— Тук имаме специален случай — усмихна се самаршанецът.
— Какво му е специалното? Ти… ти самият се разчувства, че се срещнахме!
— Разбира се, че се разчувствах! — възкликна роботърговецът. — Точно затова имаме специален случай, който рязко повишава цената!
Той отново се обърна към хората около него:
— Кажете ми, кое е по-скъпо — безименен роб или сънародник? И за кого ще дадете повече — за обикновен сънародник или за приятел?
Всички закимаха.
— Тоест ако беше мой брат… — осъзна Трикс.
— Щях да поискам не по-малко от четиристотин — потвърди самаршанецът.
— Не трябваше да показвате, че се познавате — въздъхна Карим.
— Нямам толкова пари — разстроено каза Трикс. Той бръкна в джоба си, извади малка кесия и я отвори. — Пет… десет… имам тринадесет кралски талера. Това прави двайсет и шест динара, нали?
Роботърговецът сви рамене.
— Щеше да го продадеш за тези пари! — възмути се Трикс. — Защо искаш от мен повече?
— Никой не може да каже, че не ценя приятелството! — гордо отвърна роботърговецът.
— А ако започна заклинание и те ударя… поразя… — Трикс за миг се замисли. — Да, именно поразя! Ако те поразя с ужасно заклинание?
— В центъра на Дахриан? Заобиколен от стотици честни граждани? — роботърговецът искрено се удиви. — Считай, че вече си ме поразил — с твоята наивност и безразсъдство.
— Предполагам, че ако на мое място беше Прозрачният бог — щеше да ми дадеш роба даром! — възкликна Трикс.
Настъпи ледено мълчание.
— Защо така ругаеш? — попита роботърговецът. — Защо така заплашваш? Не е хубаво, момче. Промених решението си. Четиристотин динара!
Чуха се одобрителни възгласи.
— И ако сега си мислиш, че по-късно ще ми пратиш някое злобно заклинание на мен, честния търговец — тези хора са свидетели! — добави роботърговецът. — Те ще разкажат всичко на Великия везир и теб ще те закопаят в земята чак до петите!
Йен, който досега слушаше спора с надежда на лицето, обори глава. Карим тихо прошепна на Трикс:
— Много съжалявам, велики магьоснико…
— Значи, четиристотин динара? — попита Трикс след кратка пауза.
— И нито дирхем по-малко!
Трикс мълчаливо разкопча ризата си и свали от врата връв, на която висеше златен пръстен със смарагд. След което го подаде на роботърговеца.
А на него очите му блеснаха. Дълго време изучава пръстена, търкайки го по някаква причина с пръсти, гледаше го на светлината, на пламъка на свещ (която услужливо му донесе някой от тълпата). После погледна Трикс.
— Е? — попита Трикс.
— Това не струва четиристотин динара — каза роботърговецът.
— Този пръстен ми бе подарен от крал Маркел Веселия — каза Трикс. — Той струва двеста талера или четиристотин динара. И ако ти се съмняваш в думите на моя крал, тогава аз, като верен поданик…
— Не се съмнявам — бързо каза самаршанецът. — Но нали камъкът трябва да се продаде, бижутерът ще вземе своя процент…
— Колко? — вече знаейки отговора, попита Трикс.
— Добави тринадесет талера — и сметката ще е точна! — усмихна се роботърговецът.
Трикс мълчаливо му подаде кесията.
— О, велика сила е човешкото състрадание! — извика търговецът. — Случи се чудо! Приятел спаси живота на своя приятел! Вземи този безполезен роб, велики магьоснико! И да отидем да отпразнуваме нашата сделка в чайната!
— Благодаря, но нещо нямам желание — каза Трикс. Хвана разстроения Йен за ръката и го замъкна към изхода. След тях се чуха одобрителни възгласи, хората тупаха Трикс и Йен по раменете, прегръщаха ги, поздравяваха ги, а най-сантименталните самаршанци дори се опитаха да ги целунат. Карим също получи своята порция уважение и признателност.
— Добре ги позабавлявахме — мрачно каза Трикс, когато се озоваха на улицата и се бяха отдалечили от пазара на роби. — Колко позорно и отвратително…
— Прощавай, велики магьоснико — каза Карим. — Този презрян търговец наистина постъпи нечестно.
— Дори ти го признаваш? — зарадва се Трикс.