— Ами да. Камъкът наистина струва четиристотин динара, аз добре го огледах. А като процент бижутерът щеше да вземе обковката. Така че тези тринадесет талера — огорчено въздъхна Карим — ти ги взеха напразно.
Трикс изобщо не отговори, само въздъхна. Спря и строго погледна към Йен.
А той виновно сведе поглед и запристъпва на място.
— Е, здравей, бойни другарю — строго каза Трикс. — Можеш ли да ми обясниш защо те срещам на пазара на роби… и защо платих за теб двеста и тринадесет талера?
— Защо ме срещна, мога — промърмори Йен. — А защо плати — не…
— Тогава разказвай.
Йен въздъхна:
— По заповед на нашия любим крал, владетелят…
— Казвай само каквото не знам — прекъсна го Трикс.
— Маркел ме изпрати в рицарското училище… — Йен подсмръкна с нос. — Отначало беше някак неловко, всички наоколо благородници, а аз така… кавалер на сребърно весло върху син фон. Но после се сбих няколко пъти, разбих един баронски нос, насиних окото на един наследник на маркиз… С коня и меча нещата ми се получаваха, въпреки че баща ми беше обикновен градинар. Сприятелих се с момчетата. А там и освен мен имаше всякакви — току-що произведени благородници или копелета. Е… те всички си измисляха, че са плод на буйната страст на Маркел и благородна дама, пожелала да остане анонимна… или някаква друга романтична история. Там ни хранеха добре, всеки ден имаше месо! — гласът на Йен беше искрен. — И учителите бяха добри, биеха рядко, а и то само няколко пръчки по задника, пък после се извиняваха: „Не с цел да унизим благородния господин, а само за да добавим капка ум в празната му глава!“
— Значи като цяло в рицарското училище ти е харесало — кимна Трикс. После осъзна, че приятелят му има нужда да говори и повече не го пришпори.
— По хералдика, генеалогия… — думата „генеалогия“ Йен така и не успя да пребори, — и благородно поведение ме даваха за пример. И по танци ме хвалеха. А малко преди Нова година при нас в училището дойде благородният рицар сър Гламор…
— Гламор? — изуми се Трикс. — Познавам го!
— Свестен чичо — въздъхна Йен. — Отиде направо при стария рицар Бандус, който е най-главния в нашето училище, и му каза: „Имам нужда от оръженосец. Но да е риж, защото съм дал такъв обет — да вземам рижи за оръженосци, за да им помагам в трудния житейски път. И да е естествено рижав!“ Оказало се, че имал лош късмет — оръженосецът му се удавил и не можел да намери нов. Всички момчета се молеха да ги избере, дори благородниците…
Трикс реши да премълчи, че сред тези благородници е бил и самият той.
— … но никой не беше риж. А после дойде един риж. И беше добър оръженосец, но много мръсен, не обичаше да се мие. Но един ден също бухна в реката…
— И се удави? — ококори се Трикс. — Това е някаква притеснителна система… може би този Гламор е маниак, а? Да дави оръженосците си?
— Не, не се удави! — махна с ръка Йен. — Изплува и се оказа блондин. За да го изберат, взел, че си намазал косата със самаршанска къна. Е, Гламор не прости измамата. Върна го в училището и каза: „Достоен оръженосец, но склонен към измама. Може би ще има полза от него. А на мен ми намерете оръженосец с истинска рижа коса.“ Бандус отначало не искаше да ме пусне, каза, че аз съм единственият риж в цялото училище, но все още не владея меча добре… Но Гламор пи вино с него и го убеди. Позволиха ми да стана оръженосец на Гламор, на външно обучение, така да се каже. Гламор обеща лично да ме научи да въртя меч и да препускам на кон.
— И какво, научи ли те?
— Научи ме. Той е добър рицар, наистина. Дори извършихме два подвига. Първо спасихме селяни от банда разбойници. А после на турнира свалихме на земята трима рицари за една вечер.
— Е, всъщност не ти, а по-скоро Гламор ги е свалил — отбеляза Трикс.
— Но пък аз натупах оръженосците им! — гордо каза Йен. — Така че и аз си имам своя дял от славата. Както казва Гламор: „Всекиму своето, на рицаря — арена и благороден меч, на оръженосеца — дебела сопа и торбичка, натъпкана с пясък…“
Трикс въздъхна. Чувството за хумор на сър Гламор беше твърде тънко за болшинството от неговите събеседници.
— И после какво?
— После отидохме в един гарнизон на самаршанската граница, сър Гламор искаше да прекара зимата там. Всичко щеше да е наред, ако в деня на пристигането ни някой не беше видял дракон в планината. Е, Гламор се зарадва и ние потеглихме на бой с дракона. Дали имаше дракон там или не — не знам. Но през прохода минаваше самаршански керван. На него Гламор се зарадва още повече! Застана отпред и заяви, че иска да провери стоките и дали са платени митата.