— И? — уморено попита Трикс.
— Вероятно митата не са били платени — въздъхна Йен. — Пазачите ни се нахвърлиха. Започнахме сражение. И сигурно щяхме да ги победим, защото в битка сър Гламор е като свирепа буря! Но самаршанците имаха магьосник. Той ни хвърли сънно заклинание. Аз се изплъзнах, но сър Гламор бе поразен. Самаршаните го поступаха малко, но не посмяха да го убият. Казаха, че ако бъде убит рицар, от гарнизона ще им изпратят отряд да ги преследва. Затова вързаха спящия към едно дърво, дори меча и коня му оставиха. Но мен ме взеха в плен. Като законен трофей… — въздъхна Йен.
— Между другото — ехидно отбеляза Трикс, — ти сега не си оръженосец на Гламор и не си трофей. Ти си мой роб. Ако поискам — мога да заповядам да те набият с пръчки.
Йен въздъхна.
— За теб дадох подарък от самия крал! — оплака се Трикс. — Сигурно цял живот щях да го пазя, да го нося на ръката си, когато порасна. А сега…
— Съдбата ще накаже търговеца за алчността му — каза Йен. — Подобно нещо на никого не би му се разминало.
— У нас не би му се разминало — скептично отбеляза Трикс. — Но в Самаршан, предполагам, нещата са различни.
— А ти как се озова тук?
— Дълга история — неопределено отвърна Трикс. — Замесени са дракони и дълг на честта, страховит самаршански магьосник на име Прозрачния бог и стари наши врагове.
— Уау!
— Отседнал съм в къщата на местен търговец… това, между другото, е синът му Карим…
Йен и Карим си стиснаха ръцете без особен ентусиазъм. Карим явно се измъчваше от любопитство, но не можеше да разбере бързия разговор между Трикс и Йен.
— Докато вървим, ще ти разкажа какво се случи — обеща Трикс. — Е, поне в общи линии.
Появата на второ чуждоземно момче предизвика ново раздвижване в дома на Васаб. Установявайки, че Йен е бъдещ рицар и принадлежи към благородното съсловие (Трикс реши да не разкрива детайли), Васаб отново нареди на дъщерите си да занесат на Йен вода, леген и кърпа, а след това започнаха с оръженосеца разговор на вълнуващите го теми — позволено ли е на рицарите да се женят? А на оръженосниците? Добре платена ли е работата на рицаря? Доколко е опасна?
Подкрепящият се с остатъците от обяда Йен отговаряше съвсем разумно на въпросите.
Рицарят може да се ожени, но само след като приключи с подвизите в името на дамата на сърцето си.
На оръженосците едва ли ще им позволят да се оженят, а и нямат време за това.
С парите при рицарите е — ту имат, ту нямат. Ако убиеш дракон, разпръснеш банда разбойници или изкопаеш охранявано от неживи съкровище, тогава всичко намерено си е твое, минус кралския данък. Също така и на турнирите може да се печели. Но обикновено парите не достигат, още повече, че много от тях по време на скитанията отиват при ханджиите и при ковачите — за ремонт на доспехите след приключенията.
Работата на рицаря се счита за една от най-опасните в кралството. Смъртността в битките, разбира се, е по-ниска от тази на обикновените стражници и войници, пътуванията са по-опасни за моряците, кралската немилост повече заплашва придворните. Но затова пък рицарите страдат от заболявания на черния дроб и стомаха наравно с маговете, пропускайки на първо място единствено алхимиците…
В крайна сметка Васаб въздъхна и остави Йен на спокойствие. Историята на пазара на робите също не предизвика в него възмущение, само платената сума го огорчи.
Междувременно в двора с пълна сила вървяха приготовленията за вечерното угощение, на което беше обещал да дойде влиятелен гост. Карим домъкна от пазара агне — за облекчение на Трикс, вече разфасовано. Васаб, въоръжен с огромен нож, започна да нарязва месото на хапки. Жена му измъкна от къщата огромен казан и го сложи в лятната кухня.
— Ще приготвим пилаф — тържествено каза Васаб. — Най-мъжкото нещо е да се готви пилаф!
Трикс и Йен с любопитство застанаха до него.
— По-тънко режи моркова, Гулин — заповяда Васаб. — Ох, изобщо не можеш! Дай насам, сам ще направя всичко!
Той наряза морковите и лука, разтопи в казана твърда буца опашна мас, запържи месото, изсипа отгоре му ориза… Трикс усети как стомаха му закъркори — толкова апетитен беше процесът.
— Истинският пилаф е кралят на масата — тържествено заяви Васаб. — Нима вашата храна може да се сравни с пилафа?