Пристигналите със Сад ар Тамак гости също с удоволствие наблягаха на храната. Бяха двама — мършав възрастен самаршанец на име Сутар Бухул и светлокос мъж на средна възраст, който се оказа сънародник на Трикс — Адрон. Те гледаха към Трикс с явно любопитство, но докато гладът не бъде утолен, за никаква работа и дума не можеше да става.
Първи не издържа Адрон. Той избърса устата си с ръка и звучно се оригна. Трикс се смути от тази безцеремонност, но Васаб изглеждаше доволен, а самият Адрон намигна на момчето.
— Предстои ти още много да учиш за самаршанските обичаи! — поясни той. — Като се оригнеш след хранене показваш на домакина колко вкусна е приготвената храна!
Настанилата се на рамото на Трикс Аннет се намръщи и тихо каза:
— А ние, глупаците, прибягваме до думи…
— Да, не ни достига истинска източна вежливост — кимна Адрон. — Позволи ми да ти разкажа малко за себе си. Вече петнадесет години живея в Дахриан. Дойдох тук след лоша реколта във владенията на барон Исмунд… отначало мизерствах, но след това преуспях. Виждаш ли, макар да не съм от благородно семейство, още като дете се отличавах с буден ум, усет за прекрасното и пъргав език. Бях ученик на менестрел, после менестрела… за съжаление, самаршанските мотиви не ми се отдават. Но пък образованите хора в Самаршан искаха да знаят езика на кралството. Аз започнах да ги уча. И сега заемам поста главен експерт по културата на кралството в Академията за изкуства и занаяти. Много известни самаршанци и техните деца са се обучавали при мен. Сега имам собствена къща и две жени-самаршанки. Но аз, разбира се, обожавам далечната си родина и винаги съм радостен да видя сънародник!
— Много ми е приятно — кимна Трикс. Йен също промърмори нещо.
— Каква беда те е прогонила от дома, младежо? — с любопитство продължи Адрон. — Може би си от северните баронства? Там удариха люти студове, покриха къщите със сняг, всичкият добитък измря… Или си от запад? Там вилнее свинска чума, хората се страхуват да излязат на улицата. Или си от изток, където банди разбойници обикалят по села и градове като диви зверове? Или си от самата столица, където банди от варвари, гноми и елфи правят ужасни безчинства, предизвиквайки ужас в честните граждани?
— Аз съм от княжество Дилон — озадачено отвърна Трикс. — Това е на североизток… И при нас като че ли всичко е нормално…
— При вас? В Дилон? — Адрон горчиво се засмя и поклати глава. — Какво говориш… Житна гъгрица изяжда зърното в хамбарите, неотдавна изгоря приюта за луди, рухна мост, потапяйки под себе си три рибарски лодки…
— Аз живея близо до град Босгард — поясни Трикс. — Там няма…
— Босгард! — закима Адрон. — Помня, помня. Заместник-кметът падна от скала и си счупи краката. В банята се задушиха търговец и две девици-шивачки. Бясно куче едва не ухапа мелничаря.
— Откъде знаете всичко това? — учуди се Трикс.
— Как мога да живея без новини от родината ми? — вдигна вежди Адрон. — Поръчах си кристална топка от един самаршански магьосник и тя ми показва най-важните неща.
— Не знаех, че в кралството ни има толкова много нещастия — огорчи се Трикс.
— Маркел крие истината от народа — кимна Адрон. — Сам разбираш, че отстрани се вижда по-добре! И така, с теб какво се е случило?
— Всъщност, нищо — каза Трикс, изчервявайки се. На фона на току-що разказаните ужаси беше неудобно да говори за новогодишните празници в Босгард, за спокойните занятия по магия и скучното ежедневие. — Просто… реших да посетя Самаршан.
— Значи не искаш да останеш тук? — шокира се Адрон.
— Не, съжалявам — призна Трикс. — Не искам. При вас, разбира се, е красиво, страхотно, пилафът е вкусен. Но и при нас не е лошо.
Адрон въздъхна и поклати глава.
— Ти си страшно далеч от реалния живот на своя народ… Разбирам, маговете се реят във висините, те не се интересуват от страданията на земеделците и от произвола на бароните. Още повече, че ти си толкова млад.
— Не мога да кажа за маговете — решително се включи в разговора Йен, — но ние, рицарите… е, и оръженосците, разбира се. На нас изобщо не ни харесват страданията и произвола! Ние с моя рицар наскоро победихме банда разбойници!
— И, разбира се, за това взехте сериозно заплащане от селяните — ухили се Адрон.