— Когато драконите започнат да ви ядат, опитайте се да не викате силно. Тук има малки деца, бременни жени, не е добре да чуват крясъци.
— Много ли вече са изяли? — смело попита Трикс.
— Не — отвърна стражникът. — Никого. В това е цялата работа… прегладнели са!
Всъщност драконите не оправдаха очакванията на самаршанците. На двете момчета не обръщаха ни най-малко внимание, в което, строго погледнато, се криеше опасността — можеха просто да ги стъпчат. Драконите, разбира се, са леки. Но голям дракон все пак тежи достатъчно, за да смаже човек. В допълнение, те имат и нокти…
Затова Йен доброволно пое функцията на глашатай и започна да крещи с цяло гърло:
— Път! Път на великия магьосник Трикс и неговия верен рицар! Отдръпни се, зеления, тук има хора! Хей, оранжевия, къде тръгна? Ти, кафявия, не напирай, не напирай! Откъде се взехте толкова много, червения?
Ефектът от крещенето не беше много силен, но драконите все пак започнаха да поглеждат надолу и да се разделят пред момчетата.
— Розовия, отдръпни се! Белия, не можеш ли да махнеш своя… своята опашка?
— Някак странно ти се получава, сякаш не цветове казваш, а ругатни — замислено каза Трикс.
— Глупости — каза гордо Йен. — Тук номерът е в интонацията. И ругателна може да бъде абсолютно всяка дума… Ей, синия, какво правиш тук?
— Все пак бъди по-внимателен — каза Трикс. — Нещо започнаха доста лошо да ни гледат.
Йен се вслуша в забележката и започна да вика по-учтиво:
— Път! Път на великия магьосник, уважаеми дракони!
Трикс въртеше глава във всички посоки, трепвайки при всяко оранжево петно. На няколко пъти му се струваше, че разпознава Мумрик или баща му, но всеки път се оказваха други дракони. Най-накрая той не издържа и като приближи до малък, с размерите на Елин, бял дракон, попита:
— Уважаеми дракон! Дали случайно не познавате Елин?
— Кой по-точно? — много учтиво уточни драконът.
— Елин Абулла… — Трикс спря. — Боя се, че нямам право да казвам пълното му тайно име.
— Разумно — кимна белият дракон. — Но мисля, че знам за кого става дума. Това е един такъв малък дракон… кой не харесва много третото си име?
— Да — зарадва се Трикс. — Точно той. Сигурно е ваш приятел в игрите?
— Какво? Да играя с момчета! — възмути се белият дракон. — Още повече с такива самохвалковци и фантазьори! Иди ей там, на хълма. Тяхното семейство е там.
— Огромно благодаря, уважаема… ъ… за съжаление не знам името ви — каза Трикс.
— Няма и да го узнаеш — изсумтя младата драконка. — Моите родители са ми забранили да се запознавам с непознати.
Трикс и Йен промениха посоката и започнаха да се изкачват по хълма, като лавираха между спящите дракони и с викове разпръскваха разхождащите се. Напредваха трудно — поливните канавки бяха унищожени, земята под краката им беше разкаляна от драконите и всичко се беше превърнало в мокра лепкава каша. Но на върха на хълма наистина се беше настанило познатото на Трикс семейство. Изглежда Зуа Хамид беше уважаван дракон, след като се разполагаше на толкова удобно място.
— Елин! — извика Трикс, като се приближи. — Зуа!
Оранжевите дракони обърнаха муцуни към него. Жълтата драконка спеше, спяха и по-големите брат и сестра, заровили нос в нея.
— Дошъл си все пак — избоботи Зуа. — Какво пък, ще ни бъдеш гост. Как е нашият оазис?
— Всичко е наред — каза Трикс. — Запознайте се, това е Йен.
Зуа Хамид погледна подозрително към Йен. И възмутено възкликна:
— Рицар???
— Не, само оръженосец! — запротестира Трикс. — И мой приятел!
— Приятел… — огорчено каза Зуа. — Не обичам нито рицари, нито оръженосци…
— Защо? — обиди се Йен.
— А на теб харесват ли ти онези, които непрекъснато се опитват да забият в теб остри железа, подхвърлят ти агнешки трупове, пълни с отрова, и те замерят със заклинания?
— Отровните трупове не са от рицари! — разгорещено каза Йен. — Това е нечестно. И като цяло рицарят предизвиква дракон на двубой само ако драконът е отвлякъл красива дама или едър рогат добитък!
— Да бе, да! — каза Зуа, но някак по-примирително. — Сякаш няма какво друго да правим…
— А ти как разбра, че съм рицар… тоест оръженосец? — попита Йен. — По гордата осанка? Смелият поглед? Или широките плещи?