— По миризмата на пастата на алхимика Кои за почистване и полиране на брони — отвърна Зуа. — Носи се от всички оръженосци и рицари.
Йен сконфузено погледна дланите си. Промърмори:
— Как я мразя тази паста… Зелена, воняща… Седиш и триеш доспехите с нея, докато не заблестят…
— Но пастата е добра — примирително каза драконът. — Когато се случи да се сдобием с нея, винаги си излъскваме люспите.
— А откъде я вземате? — поинтересува се Йен.
Но драконът, кой знае защо, не отговори. Обърна глава към Трикс и каза:
— Как е при теб, Трикс? Решил си да разгледаш Дахриан преди да се върнеш у дома или…
— Искам да няма война — твърдо каза Трикс.
— Каква упоритост — умили се Зуа. — Знаеш ли, някак си ми напомняш за моя пакостник!
— Татко! — възмутено размаха крило Елин. — Аз не съм пакостник!
— Въпреки това — игнорирайки сина си, продължи Зуа, — шансовете за това са много малки. Утре сутрин Великият везир ще се обърне към нас. Най-вероятно ще заповяда да се бием с Прозрачния бог. Видях в града магьосник-витамант…
— Аз също — кимна Трикс.
— Ако магьосниците на Самаршан, армията на султана и ние, драконите, едновременно нападнем Прозрачния бог, тогава имаме всички шансове да победим!
— Не разбирам! — Трикс от възмущение тупна с крак. — Той е просто магьосник! Няма толкова силни магьосници, че да се бият сами срещу цяла армия! Каква е тайната му?
— Иска ми се да знам — отвърна Зуа. — Самото съществуване на човек, владеещ магия с такава сила, предизвиква объркване и страхопочитание в драконите.
— Затова и сте готови да се биете с него — предположи Трикс.
— Първо, ние сме обвързани с клетва — възрази Зуа. — Но толкова опасен човек при всички случаи заслужава да бъде унищожен.
— Добре — каза Трикс. — В какво е неговата сила, не знаете. Тогава кажи друго — на кого се подчинявате? На Великия везир?
— Всъщност на султан Абнувас — каза драконът след кратко замисляне. — Но султаните често заповядват през устата на своите везири. Що се отнася до Абнувас, винаги везирът говори вместо него.
— Защо? — попита Трикс. — Поне тази тайна не знаеш ли, мъдри драконе?
— Знам я — Зуа се усмихна, което изглеждаше страшно. — Тази тайна ми е известна.
— И каква е тя?
— Това е тайна! — възмути се Зуа. — Ако ти я кажа, в света ще остане една тайна по-малко. Не, Трикс, ако искаш да я разкриеш, направи го без моята помощ.
Трикс помисли и попита:
— А ако… ако те помоля да отговориш с твоето истинско име?
Настъпи тишина. Жълтата драконка внезапно вдигна глава, погледна Трикс и каза:
— Ще бъде голяма грешка, момче. Зуа, разбира се, ще ти отговори. Но приятелството ви ще приключи. А аз, моля да си припомниш, не съм ти разкривала истинското си име!
— Аз само предположих — каза Трикс. Поколеба се за секунда и сведе глава: — Извинете ме. Не трябваше дори да предполагам.
— Прощаваме ти — каза Зуа. — Разбирам как децата обичат тайните… Трикс, няма да отговоря на този въпрос, но ще ти дам една подсказка.
— Да? — вдигна глава Трикс.
— Султан Абнувас има нещо, което не трябва да има, и няма това, което трябва да има.
— Ама че подсказка… — разстроено каза Трикс. — Струва ми се, Зуа, че всички хора имат нещо, което не трябва да имат, и нямат нещо, което трябва да имат.
Драконът едва забележимо се усмихна.
— Хм, забележката е умна, философска, но няма отношение. Мисли.
— Какво тук има да се мисли? — внезапно изсумтя Йен. — Съвсем ясно е! В Самаршан наследяват мъжете, нали?
— Да — кимна Зуа.
— Така, значи, Абнувас не е момче, а момиче! Затова и се крие от хората, за да не се разкрие тайната му. Не се е родил мъжки наследник и баща му с мъка е дал дъщеря си за син! Така че… ето какво султанът няма, и ето какво има!
— Хубава версия, достойна за рицар — насмешливо каза Зуа. — Но има два проблема. Първо, старият султан имаше три жени, които му родиха седем дъщери и шест сина. Трима от синовете загинаха — един от студ, един в битка и един — от много ядене и пиене. Но още двама, освен действащия султан, са живи и здрави и могат да управляват страната. Няма никаква нужда момиче да се представя за момче. И второ, съгласно древната традиция след раждане на момче то се изнася на балкона на двореца и се показва на възторжената тълпа. Голичко.